През пролетта на 1960 г. младият цигулар Саулюс Сондецкис отива да слуша „Изкуството на фугата“ от Бах във Вилнюската филхармония. Очакванията са високи, но преживяването – разочароващо. На излизане от залата Сондецкис попада на директора на филхармонията и изрича нещо, което ще се окаже съдбоносно: „Можеше да бъде толкова по-вълнуващо“.
Само няколко месеца по-късно, същата сцена вече приема бурни аплодисменти. Двайсет млади музиканти, водени от Сондецкис, изпълняват Бах и Хендел с такава страст и прецизност, че раждат легенда – Литовският камерен оркестър. Това е началото на един от най-знаковите камерни ансамбли в света, признат не само в родната си Литва, но и в международен мащаб като културна емблема на бароковото и съвременното музикално наследство.
През май 2025 г. от 19:30 часа в зала „България“ българската публика ще има рядката привилегия да се потопи в това музикално съвършенство, когато Литовският камерен оркестър гостува на Европейския музикален фестивал по покана на Cantus Firmus.
Зад пулта – и едновременно на сцената – ще застане още една харизматична фигура: цигуларят и диригент Сергей Крилов. От 2008 г. насам той е артистичен ръководител на оркестъра, известен с елегантната си способност да прелива между солистична виртуозност и колективно звучене. В биографията му се редят престижни награди: първи места в конкурсите „Антонио Страдивари“ и „Фриц Крайслер“, златен медал Viotti d’Oro, награди от Кремона и Верчели, както и академична титла от Университета по музика и изкуства в Лугано.
На сцената той е чест партньор на оркестри като Ла Скала, Санта Чечилия, Радио Франция, Германския симфоничен оркестър в Берлин и Будапещенския фестивален оркестър. Но всяка негова изява запазва усещането за интимност и дълбочина – качества, които перфектно резонират с духа на камерната музика.
Програмата обещава емоционално пътешествие:
- В. А. Моцарт – Серенада №13 „Малка нощна музика“: класически чар, който никога не губи блясъка си
- М. К. Чурльонис – Пет прелюда (в аранжимент на Сондецкис): меланхолия и мистицизъм от най-големия литовски символист
- К. Сен-Санс – Интродукция и рондо капричиозо: френска изтънченост с цигулкова дързост
- Фаустас Латенас – Болеро: кинематографичен ритъм с балтийски привкус
- Нино Рота – Концерт за струнни: филмова емоция, капсулирана в класическа форма
- Пабло Сарасате – Интродукция и тарантела; Цигански напеви: огнена финална нота, в която техниката и страстта се сливат
Европейско кино, фотография и Рей Бредбъри. Трите любими теми на Рада. Обича да пътува, но рядко посещава едно и също място два пъти. Фен е на синия цвят и червеното вино… дори и да не е от глухарчета.
