През 1880 г. Русе е най-големият град в Княжество България с население от над 26 000 жители, следван от Варна, Шумен и София. Още по време на османския период градът се развива като търговски център, а пристанището му е важно за стокообмена между Централна Европа и Балканите. През втората половина на XIX век Русе е седалище на 11 европейски дипломатически мисии.
Именно тук за пръв път стъпва на българска земя новият княз Александър Батенберг.
Според Нобеловия лауреат Елиас Канети, роден в Русе, градът е известен като „Градът на първите неща“. В хотелите му се посрещат крале и князе, организират се бляскави приеми, а за височайшите гости се приготвят изискани ястия и кулинарни шедьоври.
Именно в този космополитен град се ражда една от най-популярните днес български торти – „Гараш“.
Коста Гараш
Най-европейският български град след Освобождението се превръща в притегателен център за много европейци. Сред тях е австро-унгарският сладкар Коста Гараш, който пристига в дунавския град с брат си Иван и съпругата му Тереза през 1885 г. Семейство Гараш наема хотел „Ислях хане“ и го обзавежда изцяло в европейски стил, превръщайки го в един от най-луксозните хотели в страната.
В „Ислях хане“ се организират пищни забави и се приемат височайши гости. Младият български княз Александър Батенберг посреща шведския крал Оскар II, сръбския крал Милан Обренович и румънския крал Карол I.
През юли 1890 г. Общинският съвет на Русе възлага на Коста Гараш да подготви банкет за около 80 високопоставени гости. Окръжният управител Никола Обретенов уведомява кмета, че в града пристига княжеският наместник и министър-председател Стефан Стамболов със специален параход.
Началото
Известен като изкусен сладкар, Коста Гараш решава да създаде специален десерт, вдъхновен от прочутата виенска торта „Сахер“. Според популярната версия той прави новата торта с продукти и вкусове, характерни за местната кухня. За блатовете използва орехи, а за пълнежа и глазурата – шоколад.
За рождена дата на тортата се приема 19 юли 1890 г., макар да се предполага, че Коста Гараш я е измислил няколко години по-рано, още с идването си през 1885 г. В началото на XX век Коста Гараш и рецептата му се преместват в София, където тортата се превръща в предпочитан десерт за аристокрацията.
Рецептата
Коста Гараш пази рецептата си в строга тайна. Много сладкарници се опитват да я пресъздадат по разкази, предавани един на друг.
За първи път рецепта за торта „Гараш“ се появява в готварска книга през 1936 г., наречена „Практическо ръководство по модерно сладкарство“, с автори Поликсена Христова Семерджиева и Христо Ив. Семерджиев.
По време на ранния социализъм десертът се предлага рядко, докато през 70-те години идва новият му бум с развитието на „Балкантурист“. Днес се твърди, че оригиналната рецепта за торта „Гараш“ се съхранява в Държавния архив на Русе.
Торта „Гараш“ – емблемата на Русе
От 2022 г. всяка година в Русе се провежда Празник на торта „Гараш“, който включва разнообразни преживявания за любители на сладкарското изкуство. Централно място в програмата заема кулинарният конкурс за аматьори, като една от задачите е да приготвят прочутата торта по оригинална рецепта.
Днес в много сладкарници и домакинства се приготвят собствени интерпретации на класическата торта „Гараш“. Градът има и специално избрано лого за празника със слоган „Торта „Гараш“ – Вкусът на Русе от 1885 г.“.
Милена има туристическо образование, но обича да пише. Вдъхновяват я литературата, историята и тежкият рок. Разказва за красиви кътчета, забележителности и сложността в иначе простите човешки взаимоотношения.
