Казват, че коренът на думата „амарант” е Мара – славянската богиня на смъртта, дъщеря на Лада, богинята на любовта и брака, човешката майка. Представката „А“ се възприема като отрицание, така че „амарант” буквално означава отрицание на смъртта или даряващ безсмъртие.
Целебните му качества са известни от Древността. Не само славяните, но и арийците са го използвали като средство против стареене, захранване на новородени, а древните воини – като източник на сила и здраве при дългите походи и битки. За етруските и древните гърци растението е било символ на безсмъртие, познато и на маите, инките и ацтеките. Наричали са го по различен начин: ки-ак, бледо, хуатли.
По достигналите до нас сведения от времето на последната империя на ацтеките, управлявана от Монтесума, се разбира, че той е получавал данък в размер на 9 000 тона амарант. Въпреки това, някои свещени индиански ритуали с фигури на хора, направени от амарантово брашно, мед и човешка жертвена кръв, стават причина на забраната за отглеждането на „мистичното зърно на ацтеките”.
Индийското му име е рамадана – „дар от Бога”.
Забраната дошла от испанските конкистадори и била подкрепена от Католическата църква. „Растението на дявола“, както испанците го наричали, в продължение на няколко века, е било унищожавано навсякъде и само индианци, живеещи в отдалечените планински райони на Централна Америка са продължили да го отглеждат.
Това е и причината, поради която амарантът почти изчезва от Централна Америка. В Русия, по времето на Петър I, също било забранено отглеждането му, но и до днес се носят легендите, че тези които го ползват се радват на изключително дълголетие.
В онези години, когато растението било анатемосвано, кралицата на Швеция, Кристина Августа, основава ордена на кавалерите Amaranth, просъществувал три години, до въвеждането на християнството в страната. Символ на Ордена станал венец от амарант и две сплетени и обърнати букви „A“. Членове на Ордена обядвали заедно всяка неделя с кралицата, вкусвайки различни блюда, приготвени с амарант.
Своето преоткриване през XX век този ценен природен дар дължи на учени от САЩ, които започват сериозно да го изучават. В резултат на това в момента стотици изследователски институции по целия свят са ангажирани с възраждането на тази древна култура.
Самото растение е многогодишно тревисто, стъблото на което може да достигне до 2 м. височина. Ако расте единично може да заема площ около 2кв. м. Развива се за около три месеца и половина. Освен, че е чудесен хранителен продукт, той е и билка. Листата, покълналите семена и маслото от семената му имат противоракови и други чудодейни свойства, избавящи от най-сериозните здравни проблеми.
Според латинската и гръцката митология амарантът помага не само срещу физически рани и болка, но също така и срещу душевни терзания и всякакви други човешки мъки. Той никога не увяхва, защото е магическо растение, но само човек с много чиста душа и сърце може да намери амарант, защото той е свещен.
За разлика от добре познатите зърнени култури (като пшеницата например) семената на амаранта не съдържат глутен и това ги прави подходящи за хора, страдащи от глутенова алергия. Семената се явяват и изключителен източник на чудотворно по своите свойства масло, по-ценно от това на облепихата. Амарантът е уникален най-вече поради високото съдържание на сквален в неговото масло. Това вещество е най-мощният антиоксидант от всички известни до този момент.
Всичко изброено до тук прави това растение незаменимо в различните сфери на човешкия живот. Странно как през всичките тези години е било не само пренебрегвано, но и демонизирано?
© След 5 е твоето място за всичко, което обичаш! Кино, музика, пътешествия, хоби, забавление, вкусна храна… Вдъхновение, което превръща свободното време в незабравимо преживяване! Защото истинският живот започва © След 5!
