В библията пише „Който сее вятър, жъне бури“. В контекста на днешното време тази мисъл на Еклисиаст придобива значение в истинския си смисъл.
Благодарение на необмислените дейности на човечеството и леката ръка, с която се подминават екологичните проблеми, днес сме свидетели на катастрофални климатични промени в глобален мащаб.
Китай и Западна Европа са удавени от опустошителни наводнения. А горите в САЩ, Канада и Русия горят. Силна жега се редува с порои и урагани.
Изглежда, че тези промени са се превърнали в климатична норма, а сега трябва да свикваме да живеем с тях. Излишно е да задаваме глупавият въпрос защо се случва това, а по-скоро е уместно да се запитаме, какво ще последва?
Горещите вълни и необичайните жеги продължават със седмици. Тези топлинни вълни, добре познато явление за Австралия и тропическия Тих океан, са се разпространили в средните и дори полярните ширини.
Във Великобритания метеорологичните служби излязоха със становище, че до 2100 г. температурите от 35-40 градуса за страната, ще бъдат нещо обичайно. Всичко това се обяснява с промяна на атмосферните процеси в Северния Атлантик. А причината – глобалното затопляне.
Така нареченият Северноатлантически реактивен поток – ивица от силни високопланински ветрове, която разделя зоните на топъл и студен въздух и определя местоположението на центрове с високо и ниско налягане, е огъната и се е изместила на север. В резултат на това във Великобритания се установява горещо, безоблачно време, по характерно за Южна Европа.
Миналата година учените регистрираха поредица от горещи вълни в най-студеното място на Земята – Антарктида. И там това е проява от промените в атмосферните и океански процеси. В продължение на три дни през февруари 2020 г. в района на австралийската изследователска станция Кейси, където температурата никога не се повишаваше над нулата, термометрите са били „заковани“ на температури от 7,5 до 9,2 градуса по Целзий.
А на гара Дейвис, разположена на едно от най-сухите места на на Ледения континент, се изсипа за първи път топъл дъжд. Над ледниците в Антарктида са се образували басейни с вода и повърхностни потоци. В същото време е регистриран температурен рекорд от 20,75 градуса по Целзий на аржентинската станция „Марамбио“ на остров Сиймор на изток от Антарктическия полуостров.
Учени от университета в Берн заключават, че честотата на топлинните вълни се е увеличила 20 пъти през последните десетилетия. Една от най-честите причини е блокирането на антициклони в атмосферата. Те остават на място дълго време, а температурата постоянно се повишава.
Именно с такъв антициклон беше свързана анормалната жега в Арктика през лятото на 2020 г. В края на юни във Верхоянс, на студения полюс на Северното полукълбо, въздухът се затопли до 38 градуса.
Учените все още не знаят точно, как ще се промени атмосферната циркулация през следващите години, но със сигурност ще има повече блокирани антициклони и оттам увеличаване на регионалните топлинни вълни. И всичко това е следствие от глобалното затопляне, породено от безразсъдието на човека.
Смята се, че при повишаване на температурата с един градус, съдържанието на атмосферна влага се увеличава със седем на сто. По този начин природата запазва излишната топлинна енергия. Но в един момент, например, когато нагретите влажни въздушни маси срещнат студен фронт, тази енергия се освобождава като лавина под формата на силни дъждове и гръмотевични бури, а на линията, където се допират въздушните фронтове, се появяват ветрове, урагани и торнада.
Наред с риска от засушаване, вероятността от интензивни валежи и наводнения се увеличава поради по-големия капацитет на задържане на вода в топлата атмосфера. Тази тенденция вече се наблюдава и се очаква да се увеличи.
В по-топъл свят валежите са концентрирани в интензивни, а после с дълги периоди без валежи между тях. Обилните валежи ще се редуват със сравнително сухи периоди. „Това не е прогноза, а реален сценарий, който вече се разиграва в световен мащаб“, се казва в доклада на работна група на Междуправителствената комисия по изменението на климата.
Експертите на IPCC са уверени, че в голяма част от Централна и Северна Европа зимите ще станат по-влажни, с обилни снеговалежи, което ще увеличи риска от тежки пролетни наводнения. През лятото пък ще има повече бури и валежи, причиняващи наводнения. В Азия и като цяло в тропическия пояс, мусоните ще се засилят, което също ще води до тежки наводнения.
Глобалният климат става все по екстремен!
Информацията за екстремните метеорологични условия се анализира от Експертната група на Световната метеорологична организация (СМО) за откриване на изменението на климата и климатични индекси.
Учените обобщават ежедневните наблюдения на повече от 36 хиляди метеорологични станции по света и публикуват резултатите под формата на доклади, които включват 29 екстремни метеорологични индикатора, 17 температурни индекса и 12 индекса на валежите. Всичко това се събира в единна база данни HadEX в британското метеорологично бюро Hadley Center, един от водещите световни центрове за изследване на климата.
Наскоро експерти от този център са изготвили нов доклад, в който стигнаха до заключението, че екстремните метеорологични явления, като горещи вълни и проливни дъждове, стават все по-чести, продължителни и интензивни. А това се дължи на продължаващото затопляне на планетата.
Учените са сравнили по 29 показателя от два 30-годишни периода – между 1951 и 1980 г. и между 1981 и 2010 г., след което е извършен анализ на общата промяна в ситуацията през целия период на наблюдение – от 1901 до 2018 г.
Оказва се, че почти навсякъде, с изключение на екваториалната Африка, през последните 30 години броят на топлите дни с температури над средните за дадена дата са се увеличили. В същото време валежите са зачестили.
Установено е, че повече водни пари се натрупват в атмосферата поради нагряване. Тези парникови газове усилват ефекта. Учените наричат това засилване на хидрологичния цикъл. Простичко казано: с повишаване на температурите морската вода се изпарява по-бързо, увеличавайки валежите и бурите.
Суши, горски пожари и наводнения! Това е новата реалност, в която човечеството трябва да живее. Въпросът е до каква степен съществуващата инфраструктура, създадена с оглед на предишния климат, е готова да издържи на нови метеорологични явления. И докога ще продължава да се гледа повърхностно на проблема!?
Докато накрая природата не вземе мерки да се отърве от човешкото бреме ли? Или ще бъдем принудени да се скрием под земята? А къде ще се скрием от самите себе си, това е въпрос за друга тема…
Янчо Николов е дипломиран журналист и специалист по връзки с обществеността, завършил Бургаския свободен университет. Има сертификат по криминалистика от Варненския свободен университет. Странен, ексцентричен и вглъбен. Идеалист, за неподходящото време и място.
