Американски физици теоретично обосновават възможността да съществуват специален тип сили, които обясняват свойството на тъмната материя в Космоса да избягва наблюдението.
За да ги опишат те прибягнали до специален математически подход, основан на принципа на допълнителните измерения. Пълните данни от изследването са публикували в научното издание Journal of High Energy Physics.
Учените отдавна са установили, че тъмната част на материята съставлява 85% от заобикалящата ни Вселена. Но за разлика от обикновената материя, тъмната е трудно откриваема за изследване или нейните свойства бързо се губят. Причината – тя не абсорбира, отразява или излъчва светлина.
Физиците от Калифорнийския университет Ривърсайд достигнали до извода, че има допълнително измерение в пространство – времето, в което трябва да се търси този род материя.
Тази хипотеза е вариант на теорията за самовзаимодействащата тъмна енергия (SIDM). Според нея практически невидими частици взаимодействат помежду си чрез неизвестна тъмна сила. В резултат на това те спират да се държат като частици и стават напълно невидими.
„Живеем в океан от тъмна материя, а не знаем почти нищо за нея. Знаем за нейното съществуване, но не можем да я откриваме още. Не я откриваме там, където сме предполагали, че ще бъде“, заяви специалист от екипа.
Все пак през последното десетилетие, физиците успяват да установят нейното съществуване, както и че взаимодействията на тъмната материя са контролирани от скрити тъмни сили. Изводите, до които са стигнали, са, че изцяло трябва да се пренапишат досегашните правила за нейното търсене.
Експертите успяха да направят малък пробив, доказвайки, че действието на тъмните сили, поради което частиците взаимно се привличат или отблъскват, може да бъде описано единствено с математическата теория за допълнителните измерения.
Досега се знаеше, че наблюдаемата Вселена има три измерения. Но се оказва, че фактологически съществува и четвърто, в което се откриват „тъмните сили“. Само изследването на четвъртото измерение може да даде отговор защо тъмната материя е толкова добре скрита от опитите да бъде изследвана в лаборатория.
Изследователите обясняват за скептиците, че макар допълнителните измерения за някои учени да изглеждат екзотична идея, те всъщност съществуват, а сега физиците разполагат с математически трик за описване на триизмерни квантови механични полета, които не съдържат обикновени частици.
В математиката този „трик“ се нарича холорафски принцип. За него се смята, че не е подходящ за описване на природни системи. Обикновените сили се описват от един вид частица с фиксирана маса.
Ключовата характеристика на теорията, предложена от авторите, е, че частиците на тъмната материя се описват като континуум – безкрайно число с различни маси.
Според физиците предишните модели на тъмната материя се основават на теории, които имитират поведението на видимите частици. Но в реалния свят няма аналози на тъмните сили и реалната материя може да не взаимодейства с тях.
Изследователите наричат своя нов математически модел – „континуум версия“ на теорията за самовзаимодействащата тъмна материя. За разлика от класическата версия той описва взаимодействията не на идентични частици, а на техния континуум.
„Нашият модел отива по-далеч и опростява обяснението на космическия произход на тъмната материя, отколкото моделът на самовзаимодействащата се тъмна материя. Това е по-реалистична картина за тъмната сила“, заключават от университетския екип.
Янчо Николов е дипломиран журналист и специалист по връзки с обществеността, завършил Бургаския свободен университет. Има сертификат по криминалистика от Варненския свободен университет. Странен, ексцентричен и вглъбен. Идеалист, за неподходящото време и място.
