Какво е общото между Бил Гейтс, Ричард Брансън и Леонардо ди Каприо? И тримата проявяват интерес към изкуственото месо. Те са инвестирали в стартъпи, които разработват технологии за синтетични месни продукти. Тримата ВИП-инвеститори смятат, че „месото от епруветка“ ще даде решаващ принос за опазване на климата и за редуциране на промишленото животновъдство.
Така смятат и учени от университетите в Оксфорд и в Амстердам, според които за производството на т.нар. „ин витро месо“ се използват 96% по-малко вода, 99% по-малко селскостопански площи, а технологията снижава емисиите на вредни за атмосферата газове със 78-96 на сто – всичко това в сравнение с производството на животинско месо. Да не забравяме и моралния аспект: при тази технология не се убиват никакви животни.
В основата е именно „ин витро“ технологията на базата на клетки от животинско месо: взимат се клетки от свине, пилета или говеда, които после се култивират в лабораторни условия. Новите продукти ще помогнат да се задоволи растящият световен глад за месо, защото според Световната организация по прехраната до 2050 година търсенето на месо по света ще се увеличи с цели 70%.
В Сингапур и Израел вече сервират синтетично месо
Изкуственото месо вече влезе в менюто на ресторантите в няколко държави по света. В изискания сингапурски „Клуб 1880“ гостите вече могат да си поръчат за 15 евро порция хрупкаво пилешко със сусамова панада и тестени кнедли. Синтетично месо се предлага и другаде в Сингапур, а вече и в Израел.
Калифорнийският стартъп Eat Just получи през 2020 година първия в света лиценз за синтезиране на месо от животински мускулни клетки. Но пазара вече излязоха поне 80 фирми за лабораторно месо, които привличат сериозни инвеститори. Но и традиционните концерни за хранителни продукти също проявяват бизнес-интерес към новите разработки.
Така „ин витро месото“ скоро може да влезе в сериозно промишлено производство. Eat Just планира строежа на голяма фабрика в Катар. Ако тамошните власти лицензират продажбата на синтетично месо, в скоро време калифорнийската фирма може да започне доставки по цял свят.
Но „месото от епруветка“ се натъква и на съпротива. Звездната готвачка Сара Винер например смята, че това е опасна задънена улица. Според нея производството на синтетичното месо ще изразходва много повече енергия и други ресурси.
Факт е, че за масовото производство на изкуствено месо ще трябват огромни биореактори, които потребяват изключително много електроенергия, признава Силвия Волф от Технологическия институт в Карлсруе.
Освен това за отглеждането на стволовите клетки ще се използва хранителен бульон от телешки зародиши, тоест – ще трябва да се умъртвяват милиони телета. Учените търсят решение на този проблем, като се опитват за заменят телешкия серум с растителни компоненти, например от водорасли.
Все още е твърде скъпо
Но най-голямата пречка пред новата технология възниква – както се случва често – заради цената. През 2013 година едно лабораторно кюфте все още струваше цели 250 000 евро. Да, днес можете да го изядете „само“ срещу 45 евро, но една истинска конкурентна пазарна цена ще бъде достигната едва през 2030 година, смятат специалистите.
Въпреки това вече се налага мнението, че в дългосрочна перспектива лабораторното месо ще стане по-евтино от естественото. Една голяма консултантска фирма прогнозира дори, че през 2040 година само 40% от месните изделия ще се произвеждат от месото на заклани животни.
В Германия не очакват синтетичното месо да се появи още утре в супермаркетите. За разлика от Сингапур и Израел, германските санитарни служби все още не са издали съответния лиценз. А и интересът на германските потребители сякаш все още не е толкова голям.
