Родителите, които са склонни да критикуват децата си, често не осъзнават, че всъщност по този начин по-скоро им вредят, отколкото помагат. Или ако трябва да сме напълно честни, дори и да не вредят, със сигурност не помагат.
Група невролози от университета Бъркли в Питсбърг, Калифорния, и Харвардския университет са решили да проучат как родителската критика засяга тийнейджърите и какво достига до техните мозъци. В проучването са участвали 32 момчета и 22 момичета.
Изследователите са се фокусирали върху три специфични мрежи в тийнейджърския мозък – зони, които преди са били свързани с обработката на отрицателни емоции; области, участващи в регулирането на емоциите; и така наречените невронни зони, участващи в разбирането на гледните точки на другите хора.
Учените са наблюдавали какво се случва в тези области, когато тийнейджърите чуят родителите си, особено майките си, да ги критикуват, в сравнение с моментите, когато чуят майките си да говорят за „маловажни“ за тях неща – като пазаруването на хранителни стоки, например. Те са разгледали и дали някакви промени в мозъчната активност продължават след това.
Какво показват резултатите? Когато тийнейджърът чуе критиката на родителя, неговият мозък буквално се изключва за няколко мига. По-конкретно, когато слушат критики, мозъците на тийнейджърите показват по-голяма активност в областите, свързани с негативни емоции, но също така значително намалена активност в регионите, участващи в мисленето, емоционалния контрол и приемането на чужда гледна точка.
Накратко казано – в случая старият български израз „Като ми пееш, Пенке ле, кой ли те слуша?“ е в пълна сила по отношение на възпитанието на наследниците.
Ростислава е любопитна, винаги усмихната, говори много и обича да пише. Журналист в пълния смисъл на думата. Влюбена в живота и съпруга си, майка на двама страхотни синове. Фен на лабрадорите, шоколадовия сладолед и музиката на Мадона.
