Думата карнавал идва от „кармен леваре“, което в буквален смисъл означава „сваляне на месото от куките“. А Венеция е известна със своето „сваляне на месото“, със своя маскен карнавал почти толкова, колкото и с гондолите си.
Карнавалът започва 10 дни преди Великденските пости, но треската по подготовката му владее Венеция през цялата година. По традиция празненствата се откриват в неделя и продължават до вторник преди Пепелната сряда (първия ден от великденските пости, а последният карнавален ден е „martedi grasso – блажен вторник“), а самото закриване става със символичното изгаряне на маските на площад Сан Марко и с голямо пиротехническо представление на Канале Гранде, което продължава до късно вечерта.
Корените на венецианския карнавал лежат в древните римски празници в чест на Сатурн, които са съпровождани с масови увеселения и празненства. Тогава на робите е позволявано да седят на една маса с господарите си и за да не бъдат развалени веселията от съсловните предразсъдъци, всички криели лицата си с маски. В стремежа си да приспособи дохристиянските традиции към новата вяра, църквата използвала древния празник като подготовка на християните за Великите пости преди Великден. Историческите сведения за венецианския карнавал имаме още от 1094 г., когато на власт е бил дожа Витале Фалиеро. През 1296 г. Сенатът издава декрет, с който празникът се обявява за официален.
Замисълът на Карнавала е честването на края на зимата и възраждането на пролетта. По времето, докато тече, хора са се отпускали и загърбвали строгите правила на католическата църква. Венеция, която е била с много силна централна власт е трябвало да намали по някакъв начин социалното напрежение, за да уравновеси бедните с богатите, било то и само с една маска на лицето. По този начин маскираните аристократи се смесвали с народа, а обикновените хора, скрити зад маските се чувствали поне за малко свободни. А самата маска не само забавлявала, но гарантирала анонимност и безнаказаност на човека който я носи.
Атмосферата пък позволявала на хората да лудуват на воля. Ритуалите по празнуването са свързани с много легенди, народни обичаи и църковна ритуалност. Провеждат се много концерти, комедия дел арте и балове на територията на цяла Италия. През Ренесанса идеята става изключително популярна, заради развиващата се философия на удоволствието. Млади и богати аристократи демонстрират преклонението си пред различните форми на удоволствие, отърсвайки се от срама и морала. Картините на художника Франческо Гуарди и дневниците на Джакомо Казанова се превръщат в символ на епохата.
Но това, което прави уникален Карнавала във Венеция и заема централно място в него, са маските. Създателите им имали собствена организация и правила, и не били случайни хора в обществото. Маски били изработвани от кожа и други материали по специална техника наречена папие маше. Тя е още от времето на Персия, Индия и Китай. Маските направени по този начин са истински произведения на изкуството. Използват се пластове мокра хартия, гипс и лепило. Предварително се прави модел от глина, върху който се нанасят тези слоеве, а като изсъхнат, се отнема папие машето и се шлифова с шкурка, след което се оцветява и декорира.
В днешни дни повечето от маските са изваяни от гипс или златни листове с черно кадифе и са ръчно рисувани и украсени с естествени пера и скъпоценни камъни. Маската скрива лицето, но демонстрира социалния статус на носещия я. По-късно през Средновековието обаче традицията да се крие лицето се използва умело от хора, които не искали да бъдат разпознати и уличени в незаконни дейности като хазарт, тайни любовни афери и дори нелегални, тайни политически дейности.
Най-известните маски от онова време са
Moretta, Voltro, Dottore Peste и Bauta
Bauta маските водят началото си от историята за Бугимен, която възрастните разказват за да плашат децата. Тя е бяла и покрива цялото лице, няма уста, но имаразширение в долната част, която позволява да се пие и яде без да се сваля. Носи се с късо наметало или воал, с черна мантия или пелерина и триръбеста шапка, могат да я носят и мъже и жени.
Първоначално маските Moretta се носели само от жени. Те са с овална форма и са изработени от кадифе. Маската обикновено достига до външния овал на лицето и до устните, като често се придържа с парче между зъбите. През 18 век тя става предпочитана и за мъже и жени, които обичали да посещават хазартни домове.
Voltro или още Larva са най- популярните маски на карнавала. Тя представлява проста бяла маска, която придава загадъчен и малко призрачен вид. Овална е и покрива цялото лице с отвори за очите, но не и за устата. Тя е била носена предимно от слуги в миналото и поради това се нарича „градска“.
Dottore Peste е най- модерната измежду всички маски. Тя има голям, остър и къс нос, с отвори за очите. Създаването й е вдъхновено от лекарите, които посещавали болните от чума. Шапката към нея е докторска, а големият нос държи подправки и билки за да позволи на лекаря да диша.
