Спътникът на Юпитер – Европа, може да има водни резервоари точно под ледената си повърхност, предаде Франс прес, като цитира американски учени. Хипотезата на специалистите от Станфордския университет се основава на наблюдения на повърхността на Гренландия.
Луната Европа е основен кандидат за търсене на извънземен живот в Слънчевата система заради предполагаемото наличие на огромно количество вода в течно състояние. Този океан вероятно е разположен под дебел слой лед, на дълбочина между 20 и 30 километра, сочат данни, събрани от космически сонди.
Въпреки това част от тази вода може да бъде много по-близо до повърхността, отколкото се смята, се твърди в проучване, публикувано в „Nature Communications“. Според американски учени юпитеровата луна Европа е „млада и геоложки активна“.
Най-разпространената структура там се състои от двойни хребети, простиращи на стотици километри и издигащи се на височина от няколкостотин метра. Те са поразително подобни на образуванията, открити върху ледената покривка на Гренландия.
Учените имат няколко хипотези за образуването на тези хребети на юпитеровата луна Европа, по-специално за взаимодействието между водата под повърхността и леда, който я покрива. Точно това е установил екип от геофизици от Станфордския университет в Гренландия – остров, покрит предимно с лед.
Те са открили „двоен хребет от лед, който има форма, подобна на тази на образуванията на Европа“, обясни пред Франс прес Райли Кълбърг, докторант в Станфордския университет и водещ автор на изследването. Дължината на хребета е около 800 метра, средна височина е 2,1 метра и се намира на около 60 километра от брега, в северозападната част на Гренландия.
Неговият колега Дъстин Шрьодер, който е професор по геофизика в Станфорския университет, обяснява, че са „работили върху нещо съвсем различно, свързано с промяната на климата и въздействието върху повърхността на Гренландия, когато забелязахме тези малки двойни хребети“.
Сателитни снимки и данните, събрани със специален радар, направили възможно „за първи път да се види нещо подобно (като на юпитеровата луна Европа) на Земята и да се наблюдават процесите под повърхността, довели до образуването на хребетите“, каза Райли Кълбърг. Учените правят модел на процес, водещ до образуването на двоен хребет.
„Водата, която наблюдавахме в Гренландия, е в горните тридесет метра на ледената покривка“, обяснява Кълбърг. Според неговите изчисления на юпитеровата луна Европа, чиито хребети са много по-високи и по-дълги, „резервоари с вода могат да се образуват на дълбочина между един и пет километра“.
Ако механизмът на формиране наистина е този, който се предлага, тези водни резервоари биха могли да бъдат много широко разпространени.
Две космически мисии ще дадат възможност да се разбере повече около 2030 г. Тази на НАСА ще бъде оборудвана с радар, подобен на този, използван при изследванията на Гренландия. Мисията на Европейската космическа агенция ще изследва не само юпитеровата луна Европа, а също Йо и Ганимед.
Виктор е микробиолог и космополитна личност с интереси в коренно противоположни области – от архитектура до екология, от Древен Египет до умните градове на бъдещето, от самолетни катастрофи до медицина, от музика до компютърно програмиране…
