Трудно е да се предскаже ускорението или забавянето на въртене на нашата планета. А невъзможното за науката е такъв процес да бъде манипулиран. Така че на учените не им остава да направят друго, освен да констатират процеса на забавяне или ускоряване и да коригират земното часово време спрямо това въртене.
Преди дни екип от изследователи съобщи, че е засечена аномалия във въртенето на Земята. В разрез с общоприетата идея, че на всеки 100 години нашата планета забавя своето въртене, се оказа че изведнъж, по неизяснени към настоящия момент, то се е увеличило.
Има общоприет стандарт в науката, според който Земята се завърта около оста си за 86 400 секунди – т.е 24 часа. Естествено е прието и че нашата планета не се вписва в тази рамка на сто процента. Според учените и техните наблюдения, винаги има някакви отклонения в границите на части от секундата.
Тези показатели не трябва да се бъркат с високосната година, където аномалиите в отклоненията са свързани с въртенето около Слънцето. Тук говорим за въртенето на Земята около оста си. От Държавния астрономически институт П.К.Штернберга в Москва обясняват, че през дългия период от своето формиране досега, планетата ни забавя своето въртене. Много бавно, но го забавя. Учените са изчислили, че става въпрос за една хилядна част от секундата на всеки сто години.
Те са установили, че преди половин милиард години, когато по Земята са се разхождали динозаврите, една година се е състояла от 400 дни, а не 365, както е днес. Т.е. Земята се е въртяла по-бързо, отколкото сега, и продължителността на един ден не е бил 24 часа, както днес, а 22.
Точната продължителност на деня е започнала да се измерва в средата на ХХ век, когато се появяват атомните часовници и посредством тях се приема универсално време. До миналата година Земята се въртеше около оста си все по-бавно, дните ставаха по-дълги.
А вследствие на това забавяне още от далечната 1972 г. често се налага да се добави допълнителна секунда към часовия диапазон, за да се приведе стандартът в съответствие с реалната ситуация. Оттогава това е правено 27 пъти.
Сега новите изчисления показват, че през 2021 г. според данните от измерванията ще бъде напълно правилно да се извади секунда от деня, което никога не е било правено досега. Причините за рязкото ускоряване на планетата все още не са ясни, но може да има много.
Като една от вероятностите това да се случва редица учени предполагат връзка с морските течения и сезонните ветрове. Според някои изследователи те понякога сменят посоката си, както става с известното океанско течение Ел Ниньо в южната част на световния океан.
Тяхното отклоняване в другата посока карало планетата да се люлее насам-натам. Тази хипотеза среща много противници в научните среди, като крайно несериозна.
По-голяма част от експертите свързва забързването на въртене с друг феномен, характерен за XXI в. – топенето на ледниците. С тежестта си те са притискали земната кора и принуждавали меките и вискозни маси под неяq изтласквайки ги в различни посоки. Сега, когато ледниците изчезват, натискът върху земната кора отслабва, тя постепенно започва да се изправя.
Вискозните маси се връщат към тези области, от които ледниците са ги изтласквали. А ледниците са разположени близо до полюсите, което означава – близо до оста на въртене на планетата. Според законите на физиката, ако масата в близост до оста стане по-голяма, тогава тялото се върти по-бързо.
Невъзможно е да се предскаже на какво точно се дължи ускорението и забавянето на планетата. Все още не е известно всичко за процесите в атмосферата и океаните, както и почти нищо за това, което се случва в недрата на Земята. Следователно единственото, което може да се направи с абсолютна сигурност, е да се коригира земното време след установения факт.
Янчо Николов е дипломиран журналист и специалист по връзки с обществеността, завършил Бургаския свободен университет. Има сертификат по криминалистика от Варненския свободен университет. Странен, ексцентричен и вглъбен. Идеалист, за неподходящото време и място.
