Днес Православната църква отбелязва Неделя Сиропустна, известна повече като Сирни Заговезни. На този ден по традиция по-младите искат прошка от по-възрастните, деца от родители, кумци от кумове, затова празникът се нарича още Поклади и Прошка.
Една от най-характерните традиции на Сирни Заговезни е паленето на обредни огньове, наричани още „сирнишки огньове“ или „клади“. Младежите прескачат пламъците за здраве, а около огъня се извиват весели хора̀. Вярва се, че огънят пречиства и прогонва злите сили. В някои краища на България се правят и „оратници“ – запалени факли от слама, които се въртят в кръг, за да се предпази домът и нивите от болести и лоша реколта.
Според каноните на този ден за последно се ядат храни от животински произход (но не и месо), а след това започва заговяването, т. е. постенето. На трапезата може да присъстват пържени яйца, кисело мляко, баница с праз лук, кисело зеле, лапад, спанак.
Също така риба, рибник, а десертът е баница с ябълки и орехи, сутляш, печени ябълки. Не се меси обреден хляб. На сирнишката трапеза се яде за последен път млечна храна.
След вечерята се изпълнява българският народен обичай „хамкане“ (ламкане). На червен конец се завързва и се спуска от тавана – парче бяла халва, варено яйце или сирене. Най-възрастният мъж или жена в семейството завърта конеца и всеки член на семейството около трапезата се опитва да хване халвата или яйцето само с уста, без да ползва ръце.
Веднага след хамкането конецът се пали, като се нарича последователно на всеки от присъстващите и според това как гори се гадае за здраве. Пепелта от изгорелия конец се запазва за цяр през годината. Краят на вечерята се отбелязва с гърмежи на пушките на мъжете на двора, като така се възвестява началото на великденските пости.
© След 5 е твоето място за всичко, което обичаш! Кино, музика, пътешествия, хоби, забавление, вкусна храна… Вдъхновение, което превръща свободното време в незабравимо преживяване! Защото истинският живот започва © След 5!
