Елица Тодорова е изключителна певица, перкусионистка, музикален продуцент и изобретател. България и светът никога няма да забравят Евровизия 2007, когато заедно със Стоян Янкулов – Стунджи взривиха публиката в Хелзинки и тази пред телевизионните екрани с изпълнението си на песента „Вода“ и класираха страната ни на престижното пето място. Това е първото класиране на страната ни за финал на конкурса и остава най-добрият резултат на страната ни до 2016 г.
Шест години по-късно, през 2013 г., двамата отново представят България на „Евровизия“, този път в Малмьо, Швеция, с песента „Само шампиони“. Етно-дръм изпълнението завършва на 12-о място във втория полуфинал с 45 точки и не успява да повтори фурора от 2007 г. По-късно става ясно, че Елица и Стунджи са били шести в зрителския вот, но последни в класирането на журитата.
Любопитното е, че първоначално за българска песен на конкурса е избрана „Кисмет“. БНТ обаче я оттегля, след като не успява да постигне договореност за авторските права според изискванията на „Евровизия“, и така „Само шампиони“ заминава за Малмьо.
Лъчезарната Елица е родена на 2 септември във Варна. Като дете прекарва седем години в Африка с родителите си. Майка ѝ Павлинка Тодорова е вокален педагог, а баща ѝ Тодор Тодоров – майстор-готвач. Елица завършва музикалното училище „Добри Христов“ във Варна със специалност „Ударни инструменти“ в класа на Роза Сивриян.
След това продължава образованието си в музикалното училище „Филип Кутев“ в Котел със специалност „Народно пеене“. Завършва и Държавната музикална академия „Панчо Владигеров“ в София със специалност „Ударни инструменти“. Била е солистка на „Ансамбъл Варна“ и хор „Космически гласове от България“, а през годините работи и с „Мистерията на българските гласове“, Теодосий Спасов, Иво Папазов, Васко Василев и други известни музиканти.
През 2003 г. заедно със Стоян Янкулов, считан за един от най-иновативните български перкусионисти, поставят началото на проекта „Дръмбой“. Музиката им съчетава български фолклор, джаз, етно, класическа музика и съвременни ритми.
Инструментите, на които Елица Тодорова свири, са много: тарамбука, комплект барабани, маракаси, клавеси, пендари, пастирски звънци, прапорци, гуиро и други. В стила на Елица е да използва традиционни перкусионни инструменти по нетрадиционен начин. С много импровизация и усет тя успява да съчетае разнородни стилове като автентичен фолклор, джаз, дръм енд бейс, класическа и етномузика. През 2005 г. получава наградата „Златен феномен“ за постиженията си в певческото и инструменталното изкуство и за представянето на българската култура по света.
„За мен любовта е движеща сила в живота и изкуството. Всичко, което правя, преминава през призмата на любовта“, обяснява философията си даровитата Елица в интервю от 2011 г.
Особено място в сценичния ѝ образ имат създадените по нейна идея необичайни инструменти. Сред тях са „Космическо дърво от България“, „Олимпийският барабан на България“ и светещата музикална пирамида с вграден барабан. „Космическо дърво“ е патентовано на името на Елица, а през 2012 г. тя създава „Олимпийския барабан на България“. Светещата музикална пирамида се появява по-късно и съчетава ударен инструмент, светлина и множество звуци.
През последните години Елица все по-активно предава опита си на младите. Заедно с майка си Павлинка Тодорова работи с възпитаниците на Школата по народно пеене „Фолклорна магия“ във Варна, а през 2026 г. продължава да организира концерти и сценични изяви с учениците си.
В края на 2025 г. представя и музикалния филм „Вода“, който проследява пътя на емблематичната песен близо две десетилетия след успеха ѝ на „Евровизия“. В 35-минутната продукция участват Стоян Янкулов, семейството на Елица, нейни ученици, фолклорни формации и редица популярни български изпълнители и артисти. Режисьори са Елица Тодорова и Найден Неделчев.
Завършил е журналистика, работил е в радио и онлайн издания. Обича хубавото кафе, джаза на живо и често сменя града заради нови преживявания. Свободното си време посвещава на спорт, кулинарни експерименти и пътувания.
