Американската певица и автор на песни Джоан Озбърн е родена на 8 юли 1962 година в Анкоридж, Кентъки. Вече повече от три десетилетия тя остава сред най-интересните гласове на американската сцена – артист, който трудно се побира в една жанрова рамка. В музиката ѝ се срещат поп, рок, соул, R&B, блус, фолк, госпъл, американа и кънтри, а гласът ѝ носи едновременно суровост, топлина и усещане за истинска сцена.
Една от най-големите заблуди, свързани с Джоан Озбърн, е, че тя е дъщеря на рок легендата Ози Озбърн. Всъщност двамата нямат роднинска връзка, а фамилиите им дори се изписват по различен начин. Нейната е Osborne, а неговата – Osbourne.
Джоан израства в Кентъки, но в края на 80-те години се премества в Ню Йорк, където първоначално учи кино в Нюйоркския университет. Музиката обаче бързо я увлича. След участие на open mic вечер в East Village тя започва да пее редовно по клубове, събира своя група и постепенно се превръща в част от живата нюйоркска сцена.
През 1991 година създава собствен лейбъл – Womanly Hips, чрез който издава концертния албум „Soul Show: Live at Delta 88“. Именно тези ранни клубни години оформят стила ѝ – свободен, емоционален и труден за поставяне в удобна категория. По-късно подписва с Mercury Records, а през 1995 година излиза „Relish“ – първият ѝ студиен албум и големият пробив в кариерата ѝ.
Световният успех идва с „One of Us“ – песента, която се превръща във визитна картичка на Джоан Озбърн. Написана е от Ерик Базилиън от The Hooters, но именно нейното изпълнение я прави емблема на 90-те години. Въпросът „Ами ако Бог беше един от нас?“ звучи едновременно наивно, дръзко и дълбоко човешко, а гласът на Озбърн придава на песента усещане за лична изповед.
„One of Us“ влиза в американския Топ 40 през ноември 1995 година и достига до №4 в Billboard Hot 100. Песента се превръща в международен хит, а „Relish“ носи на Джоан Озбърн големия ѝ момент на световната сцена. Тя получава общо седем номинации за „Грами“ в кариерата си, включително за най-добър нов изпълнител, албум на годината за „Relish“, запис на годината и най-добро женско поп вокално изпълнение за „One of Us“. Самата песен е номинирана и за песен на годината, като отличието в тази категория се присъжда на автора.
След този огромен успех Джоан Озбърн не повтаря същия комерсиален взрив, но остава далеч от образа на артист с един хит. „St. Teresa“, „Right Hand Man“ и „Spider Web“ също получават внимание, а „St. Teresa“ ѝ носи номинация за Grammy за най-добро женско рок вокално изпълнение. По-късно „Spider Web“ също е номинирана в същата категория.
В следващите години Озбърн продължава да се движи свободно между жанровете. Тя записва албуми като „Righteous Love“, „How Sweet It Is“, „Pretty Little Stranger“, „Breakfast in Bed“, „Little Wild One“, „Bring It On Home“, „Love and Hate“ и „Songs of Bob Dylan“. През 2012 година „Bring It On Home“ ѝ носи номинация за Grammy за най-добър блус албум.
Джоан Озбърн има и силна връзка с музиката на Боб Дилън. През 2017 година издава „Songs of Bob Dylan“, а по-късно продължава тази линия и с концертния проект „Dylanology Live“. Това е напълно логичен избор за певица, която винаги е търсила песни с история, характер и вътрешно напрежение.
През 2020 година тя издава „Trouble and Strife“ – албум с по-ясно политическо и социално звучене. Три години по-късно се появява „Nobody Owns You“, по-интимен и личен проект, в който Озбърн разсъждава върху свободата, майчинството, порастването, раздялата и въпросите, които човек започва да си задава след определен житейски опит.
В личен план Джоан Озбърн говори открито за своята сексуалност. В интервю за Loverboy тя признава, че се чувства странно да говори за себе си като за бисексуална, след като от години е с мъж, но казва ясно, че е имала връзки с жени и вярва, че човешката сексуалност често е по-гъвкава от категориите, в които се опитваме да я поставим. Нейната песен „After Jane“ от албума „Pretty Little Stranger“ също засяга тема, свързана с връзка между две жени.
Джоан Озбърн има дъщеря, родена през декември 2004 година. Майчинството също оставя следа в по-късните ѝ песни – не като сантиментална поза, а като зрял поглед към свободата, отговорността и невъзможността да контролираш живота на човека, когото обичаш най-много.
Завършил е журналистика, работил е в радио и онлайн издания. Обича хубавото кафе, джаза на живо и често сменя града заради нови преживявания. Свободното си време посвещава на спорт, кулинарни експерименти и пътувания.
