На 30 октомври зала „Асикс Арена“ ще се превърне в храм на българския рок. В деня, в който щеше да навърши 80 години, Кирил Маричков ще бъде почетен от своите приятели, колеги и последователи – Фондацията, Сигнал, Б.Т.Р., Тангра и Валди Тотев. Това ще бъде първото официално издание на „Денят на българския рок“, обявен от музикантите от Фондацията. Повод да се срещнем и да поговорим с Боби Косатката от Тангра – човек, за когото рокът е начин на живот, дълбоко дишане и памет, която се предава от поколение на поколение.
„Денят на българския рок“ се задава на 30 октомври, когато е рожденият ден на Кирил Маричков. Какво е усещането да сте част от подобно събитие и то на сцена, споделена с толкова легендарни групи?
Не знам как да го опиша! Вълнението е сериозно, защото такива концерти се организират доста рядко у нас. Искам да поздравя Фондацията за идеята за подобно събитие и да им благодаря от името на група Тангра за поканата да участваме в него. Мисля, че това ще е рок концертът на българската сцена за тази година, който всеки си заслужава да посети. Дори не е важен редът, по който ще се качим на сцената, а това че ще излезем да почетем Кирил Маричков и да ударим най-добрите песни на бандите, които представляваме!
Концертът ще събере на една сцена Фондацията, Сигнал, Б.Т.Р., Тангра и Валди Тотев – без подгряващи и без хедлайнери. Как се подготвяте за такъв празник, в който всички сте равни и обединени от една кауза?
Както преди всеки концерт. С еднакви усилия репетираме и за този и за всеки друг, например в малко населено място. Според нашите виждания публиката заслужава еднакво добро шоу и в големия град, и в някое малко градче. Затова и основен гвоздей в програмата ни е песента „Нашият град“, но и също хитове от легендарния втори албум на Тангра, като „Жулиета“, „Бъди, какъвто си“, „Оловният войник“ и т.н. А съм сигурен, че с останалите групи, с които смея да твърдя, сме приятели, ще направим страхотен концерт. Нека всички фенове на рока да заповядат в зала „Асикс Арена“ (бившата зала Фестивална) и да пеят с нас!
Тангра винаги е имала свой глас и собствено лице в рок сцената. Какво според теб е нужно днес, за да запази рокът духа си във времена, в които всичко е толкова бързо и дигитално?
Рокът трябва да диша, т.е. да не се предава, да не умира. И той това прави. Този концерт е доказателство, но и това, че виждам много млади хора на концертите ни в страната с Тангра, ме окрилява. Особено когато ги чувам да пеят заедно с нас текстове, които не бива да бъдат забравяни.
В последните години все повече млади хора се обръщат към класическия рок звук. Виждаш ли приемственост – има ли нови имена, които те вдъхновяват или ти напомнят за златните години на рока?
Аз не съм много сигурен, какво означава „приемственост“ в музиката, но се радвам истински, когато чуя яко парче от млада българска банда. А повярвайте ми, такива има много. Естествено такива явления, като Щурците, Тангра, ФСБ, Сигнал и още други рок групи от миналия век няма как да се повторят. Времената са други, хората са различни, вкусовете са неимоверно разнообразни. Но както обичам, да казвам – „Завръщането към класиката винаги ще е модерно“! Обичам много млади български групи, но няма да изброявам, за да не пропусна някоя. Пък и те повечето го знаят. 😊
Кирил Маричков остави огромен отпечатък върху българската музика. Какво лично ти си научил от него – като музикант и като човек?
Като човек за съжаление не го познавах съвсем отблизо, но при срещите ни винаги съм се възхищавал от непринудения му тон и чар. А като музикант – ооо, тук имам какво да кажа! Първият път, когато го видях, естествено беше на сцена. Само че аз бях на 8-9 години. В читалище „Светлина“ в София през 1984 г., мисля. На концерт на Щурците. Бях на първия ред в салона. Малцина вероятно могат да си представят какво съм изпитал тогава. Някаква смесица между културен шок и невероятно изживяване във времена на сива соцпустота! После години наред пеех заедно с него на грамофона. И с много други български певци. Така започнах да се уча да пея. Така че смело мога да го нарека – мой учител по пеене. И музика!
Ако трябва да опишеш в една дума какво значи за теб Кирил Маричков – коя би била тя и защо?
„Титан“ на българската рок музика.
И накрая – ако Кирил Маричков беше сред вас тази вечер на 30 октомври, какво би му казал от сцената?
Щях да кажа – „Честит рожден ден, Кирчо! Обичаме те!“. И пак ще го кажа, само че ще гледаме към небесата!
Икономист по образование и журналист по призвание. Фен на мощните мотори и бързите коли. Работил е в някои от най-големите електронни медии у нас. Слуша рок и не крие, че сред любимите му банди са The Struts, Sonic Youth и Soundgarden.
