Магда Борисова е автор на фентъзи романа „Хроника на един апокалипсис“ (2011) и на поредицата детско-юношески приключенски романи „Тайната на кулата“ (2020), „Тайната на Вълчан“ (2021) и „Тайната на паяка“ (2022). Тя е носител на литературни отличия, сред които: първо място на националния хайку конкурс на сп. „Кръг“ (2008), първо място за разказ от националния конкурс „Яна Язова“ (2010), първо място в конкурса за детска пиеса на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“ с пиесата „Сън“ (2011).
Печели първо място в раздел „Детска пиеса“ от националния драматичен конкурс, организиран от Театераутор и Министерството на културата, с пиесата „Приключения в Африка“ (2012). Победител е в раздел „Драма“ на националния литературен конкурс „Петър Ковачев“, организиран от Община Плевен, с пиесата „Жени с куфари“ (2012). Печели и първо място от конкурса за разказ „Жажда“, организиран от в. „Лечител“ (2021).
През 2023 излиза първата ѝ детска книга „Живи дрехи“, на която тя е и илюстратор. Книгата е финансирана по програма „Помощ за книгата“ на Министерството на културата. В началото на 2024 г. излезе втора нейна книга със заглавие „Как принцеса Магда защити своя замък“.
В специално интервю за © След 5 Магда Борисова разкрива какво я вдъхновява да пише за деца и как протича творческият процес за нея. Говорим за въображението, емоционалната интелигентност и как се възпитават те у децата чрез литературата.
Започвам интервюто с мой любим въпрос. Ако можете да опишете себе си и творчеството си с три думи, какви биха били те?
МАГ (като магьосник), ДА (като позитивна), УНИКАЛНО.
Как започнахте да пишете детски книги? Какво ви вдъхнови да се насочите именно към този жанр?
Започнах с писане на пиеси. Една от първите, които написах, спечели конкурса на Варненския драматичен театър за детска пиеса през 2011 година. Това беше преломно – разбрах, че обичам да правя това, че съм добра. Следващата, която написах – „Приключения в Африка“ – спечели конкурса на Театъраутор през 2012 и последва поредица: пиеси, награда, пиеса, награда… Към романите за деца посегнах доста по-късно – през 2020 с „Тайната на кулата“ и продължението.
А вие обичахте ли да четете като дете? Какви книги и автори обичахте да четете и как те се отразиха на вашето писане?
Още преди да се науча да чета, ми бяха изчетени много книги с приказки и от световната детска литература. Обичах да чета добре написани книги и истории. После, когато в осми клас овладях английски, прочетох и много книги, които не бяха превеждани дотогава на български език – например „Балетни обувки за Ана“.
И до днес се изумявам колко не са в час българските издатели по отношение на съвременните световни автори за деца – говоря за такива, които са световно признати, носители на много награди. Нещо да сте виждали на пазара от Ева Линдстрьом или Хюс Кайер?! В интерес на истината, до ден днешен чета и много детска литература.
Забелязвам и доста грозни тенденции – автори и издателства, за които детските книжки са печатница за пари: малко лъскави корици, илюстрации с изкуствен интелект и съдържание със съмнителни художествени стойности и хоп – някаква бомбастична цена.
Кои са вашите най-важни принципи, когато пишете за деца? А какво е най-голямото предизвикателство при писането на детска литература?
Да пиша такива книги, каквито на времето бих искала да прочета. Най-голямото предизвикателство е финансирането. Детските книги са скъпи, особено цветните.
Какво мислите за въздействието на детските книги върху развитието на децата?
Не съм все пак дипломиран психолог. Каквото и да кажа, ще изглежда като реклама – примерно: Дете, което чете, успява. Ние сме длъжни да им предоставим възможността да се докоснат до книгите. Но и свободата да не го направят. Не всички ще станат читатели и това е нормално. Преспокойно човек може да изживее живота си и без да прочете и една книга. С моите книги се опитвам да насърча децата да живеят пълноценно.
Нека поговорим малко за творческия процес. За всеки автор това е различен път, който той преминава, преди да напише дадено произведение. Как протича вашият процес на писане? Започвате ли с идеи, герои или с нещо друго? Как решавате каква история да разкажете?
Историята решава. Просто се появява и иска да бъде разказана. Музата е необясним процес. После влизам в Зоната и нещата се получават. Звучи шантаво, но само творец разбира за какво иде реч.
Пишете ли по график, или се отдавате на момента, в който вдъхновението Ви връхлети?
Не съм дисциплинирана като някои творци, които пишат всеки ден по часовник. При мен всичко е на периоди.
Какво мислите за важността на илюстрациите в детските книги? Как решавате коя част от историята да разкажете с думи, а коя да оставите на илюстрациите?
Не е уравнение, че да го решавам. Спонтанно е, но не използвам изкуствен интелект.
Вие пишете за различни възрастови групи. Автор сте и на приключенски романи за юноши. Когато пишете, обръщате ли внимание на специфичната възрастова група, за която пишете, или оставате вярна на своя собствен стил?
Израствах във времена, когато нямаше много голям избор на телевизионни програми. Телевизията започваше от 17 часа и завършваше в 24. Нямаше много детски, камо ли предавания с точка „забранено под 12“ – гледахме наред. И това много ни помогна! Сега сме свидетели на доста вдетинени и неориентирани същества. Не одобрявам възрастовите цензури. Всеки да чете или гледа предавания, за които е дорасъл. Не съм детски психолог и не искам да бъда. Светът е жесток. Да не го захаросваме излишно. Другото е мечешка услуга.
Писането на детски книги е „натоварено“ и със задачата да учи. От тази гледна точка, Вие сте заели изключително сложна задача. Какво означава за Вас да пишете за бъдещите поколения и какво послание искате да им предадете?
Пиша тук и сега. Но избягвам злободневните теми. Те са мимолетни.
Как мислите, че детската литература се е променила през годините?
Минава през различни моди. Както и литературата за възрастните. Всъщност да не забравяме, че има два вида литература – добре написана и пошла. Времето отсява и остават тези, които са писали за общовалидни, непреходни теми. Другите потъват в забрава.
Аз също работя с деца и знам, че развиването на въображението в ранна детска възраст е от огромно значение. Какво мислите Вие? Каква е ролята на въображението в детското развитие според Вас и как книгите подпомагат това развитие?
Длъжни сме да им покажем света и красотата в него. Да ги накараме да мечтаят за по-добър свят и по-хубав живот. Да вярват в себе си.
Нека да поговорим и за емоционалната интелигентност. Това е тема, която е от съществена важност, когато става въпрос за деца. Какво място заема емоционалната интелигентност в детската литература? Как се опитвате да предадете на децата важността на разбирането и управлението на собствените им емоции?
Аз се опитвам, ама едно дете не може да се научи да управлява своите емоции от книги, ако живее в обкръжение на истерична майка и неврастеничен баща или обратното. Начинът, по който реагираме, се заучава в семейството. Още по-лошо – обществото ни е станало много истерично. Ходя по много училища напоследък. Понякога по 2 и 3 на ден. Изумена съм и от куп учителки укротителки, които се дерат с цяло гърло, за да озаптяват децата. Колко деца четат? Но на всички им се налага да ходят на училище…
Смятате ли, че децата могат да се научат да разбират по-добре себе си чрез героите, които срещат в книгите Ви? Мислите ли, че литературата може да помогне на децата да преодолеят свои собствени страхове и предизвикателства?
Страховете ни правят по-силни, когато се научим да ги преодоляваме. Като агорафобията на героинята ми Александра. Тя се научава да се сдържа. Самодисциплината, на която я научава джудото, всъщност ѝ помага. Бих искала да образовам най-вече родителите и педагозите как да помагат на децата или поне как да не им пречат да пораснат. Те имат по-голяма нужда от това.
Как се справяте с теми като различията, дискриминацията или социалните проблеми в детската литература? Как подготвяте децата да се справят с тези проблеми чрез историите си?
В момента пиша книга на тази тема и все още я изследвам.
Вярвате ли, че литературата за деца трябва да бъде предимно позитивна и вдъхновяваща или по-реалистична и да включва трудностите и неуспехите, с които се сблъскват децата?
Какво значи позитивна?! Ако е несподеляне на цялата истина – това не е позитивна. „Две калинки яли малинки…“ Не учи на нищо… Ако погледнем класическите приказки – било на Братя Грим, Шарл Перо или Оскар Уайлд, тези на Шехерезада – там има много трудности пред героите. Има и насилие, и предателства, вербална агресия дори. Даже приказките на Грим са доста софт версия. Първоначално са били доста кръвожадни и стряскащи.
Други пък са достигнали до нас с грешка в превода, като тази за Пепеляшка. Обувките на Пепеляшка не са изработени от кристал. Това недоразумение произтича от грешка на преводачите, които интерпретирали френската дума „vair“ (бяла козина) като „verre“ (стъкло или кристал). Всъщност, когато Шарл Перо пише своята приказка, обувките, покрити с бяла козина, били на мода. Те били носени, например, от любовницата на френския крал Луи XIV – мадам Франсоаз Скаррон. С оглед на това, логично е да предположим, че Перо е имал предвид именно обувки от бяла козина, а не кристални обувки. Шарл е бил високопоставен юрист, член на френската академия на науките. Какви кристали, какви пантофки?!
Мисля, че модата на позитивизма отмина. Беше провал. Израснаха неспособни да се справят с предизвикателствата на живота. Напоследък дори има мода в детската литература (за най-малките) да се говори за тежки теми като смъртта. Което пък е другата крайност. Всяко нещо с времето си.
Какъв съвет бихте дали на родителите, които искат да запалят интереса на децата си към книгите и четенето?
Да дават личен пример. Когато детето от малко вижда родителите си хванали книги, ходещи по библиотеки, купуващи камари с книги, тогава това дете ще приема книгите като ежедневие още от преди да се е научило да чете. Как маймуната учи маймунчето? – с убеждаване? С молби и заплахи? Не! С личен пример – просто тя прави нещо и то повтаря.
А какво бихте посъветвали младите автори, насочили се по пътя на детската литература?
Връщайки се назад – най-ценният съвет: „Магде, пиши така, като го чувстваш! Кажи каквото и както искаш, без да се интересуваш от догми и мнения!“ Това работи за мен. Бих дала същия съвет и на младите.
Анна Аврамова е специалист по комуникационен мениджмънт, продуцентство и креативна индустрия. Управител е на Детски образователен център и преподавател по ментална аритметика. Тя е свободолюбива по природа, но перфекционист в работата си.
