Разбиващо ново парче и безкомпромисна изповед – така можем да опишем „MOI“, най-новата песен на Матео. С дръзка визия, интимен заряд и смел артистичен почерк, „MOI“ дебютира на сцената на Sofia Pride и бързо се превърна в емоционален манифест за любовта към себе си, за свободата да бъдеш такъв, какъвто си – без маски, без страх, без извинения.
В специално интервю за © След 5 Матео (или човекът зад него – Митко Петров) разказва за раждането на песента, за личната ѝ тежест, за скритите детайли във видеото и за пътя към вътрешната метаморфоза. „MOI“ идва като творчески и човешки акт на освобождение – изречен ясно, смело и навреме.
„MOI“ звучи като манифест за любов към себе си. Как се роди идеята за тази песен – повече лично откровение или артистична нужда? И кой стои зад песента – човекът Митко Петров или артистът Матео?
Комбинация е. Идеята дойде от реална вътрешна нужда – след години мълчание и потискане на себе си. Артистът Матео просто даде форма на неща, които Митко е носил дълго време. Не беше планирано – просто изригна. Беше време.
Кое беше първо – мелодията, думите или усещането?
Усещането. Бях у дома с приятелка и докато си разказвахме историите си, в един момент всичко се подреди само след емоцията, която изпитах – думите, мелодията – песента се изля буквално за минути.
Всъщност „MOI“ е „мои“ (на български) или „аз“ (на френски)?
И двете. Това е игра на думи, но и на идентичности. „MOI“ е „мои“ – моите чувства, моите мъже, моят свят. Но е и „аз“ – както на френски. Това съм аз – целият, необясним и нецензуриран.
Видеото на „MOI“ носи откровена и дръзка гей визия, нещо, което рядко се случва в българската поп сцена. Артистичен образ или лично послание към конкретен човек е това, което виждаме?
Не го направих, за да провокирам. Направих го, за да бъда видян такъв, какъвто съм. Не е послание към конкретен човек, а към всички, които някога са се срамували от това кого обичат. И да – тази визия липсва в нашата поп сцена. Време беше да се появи.
Кои елементи от клипа можеш да опишеш като най-лични за теб самия? Има ли детайли, които зрителят може да пропусне, но за теб значат много?
Сцената в кутията с надпис „Чупливо. Не отваряй.“ – това съм аз. Целувката също – не като скандал, а като акт на свобода. Друг любим момент: кутията “The Troublemaker”, от която не излиза никой. Защото истината е, че много хора никога не излизат от кутиите си. А точно тези, които най-много се страхуват от себе си, често създават най-много проблеми за другите.
Колко смелост изискваше тази крачка?
Имаше страх – от цензура, от реакция, от мълчание. Но при мен смелостта не е в липсата на страх, а в това да действаш въпреки него.
Песента дебютира на сцената на Sofia Pride – какво означаваше за теб това участие? Как реагира публиката на посланието в „MOI“?
На този Pride не изпълнявах просто песен. Изпълнявах себе си. Реакцията беше топла, истинска, дълбока – усещаше се, че хората не просто чуват, а разбират. Беше от онези моменти, в които знаеш, че си точно там, където трябва и че ще вдъхновиш много други.
След „Различният“ и „Метаморфоза“, „MOI“ сякаш продължава темата за вътрешната трансформация. Къде се намираш в тази лична метаморфоза в момента? И какво предстои?
„Различният“ беше зов. „Метаморфоза“ – прераждането и приемането. „MOI“ е резултатът – първото ми самостоятелно стъпване с нова сила. Сега съм в период на изграждане – нов албум, нова визия, нов свят.
Публиката те познава като вокален педагог, артист и посланик на музиката с кауза. Коя кауза носи „MOI“ – отвъд ритъма и естетиката?
Това е песен за всички, които са се крили. И за всички, които вече отказват да се извиняват за това кого обичат. Видимост. Свобода. Истина. Това е каузата.
Какво би казал на един млад човек, който чува „MOI“ и за първи път усеща, че някой го разбира? Какъв е твоят личен отговор към онези, които се търсят в свят, който често не ги приема?
Ако се чуеш в тази песен – значи вече не си сам. Светът няма нужда от още маски. Носи своя глас. Силно. Без страх.
Василена е завършила „Българска филология“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Обича кучета, японската кухня и източната литература, зелена храна и филмите на Вим Вендерс. Умерена романтичка и отявлен пътешественик.
