В юбилейната си 30-та година „Бон-Бон“ празнуват с мащабно турне „Нещо ново“, което тази събота – 4 октомври, ще мине през Велико Търново. Малките-големи певци от школата на Рози Караславова ще изпълнят знакови песни от репертоара си в рамките на фестивала „Сцена на вековете“. Публиката в старата столица ще чуе премиерно на живо и песните от „30“ – първият концептуален албум, създаден от деца на родния музикален пазар.
Танцувален, дързък в поп звученето си и усмихващ със своето послание за силата на мечтите и приятелството, проектът включва 13 авторски песни с визуализации, създадени от Сара Чакърова, LaTiDa, Рози Караславова, B!ON и режисьора Радостин Събев – Шошо.
Настроенията, посланията и бийтмейкърското майсторство в „30“ отразяват както търсенията на тийнейджърския бунтарски дух, така и желанието на децата да бъдат чути и признати като артисти, които правят музика със смисъл, а не за фон. Шеметните колаборации от албума оживяха на сцената с премиерни изпълнения на Мария Илиева, Дара Екимова, Графа, Venci Venc’ и LaTiDa. Срещаме се идеолога на албума Сара Чакърова, за да ни разкаже повече.
„Бон-Бон“ навършват 30 – как се чувстваш да работиш с банда, която е с история, по-дълга от кариерите на огромна част от най-актуалните имена в родната музика?
За мен „Бон-Бон“ е кауза и вид мастърклас за творческо мислене. Пораснах в среда, в която индивидуалността се поощрява, а тя е ключов фактор за формирането на един артист. „Бон-Бон“ излиза от клишето на „детска вокална школа“, защото там рядко попада някой, който приема музиката като извънкласно занимание или уроци на парче. Децата стартират на крехка възраст и в масовия случай си тръгват на 17 – 18 г. „Тръгват“ даже е доста силно казано, защото, в която и точка на света да отидат да учат, те се връщат винаги в „Бон-Бон“. Идват на репетиции, обаждат се, споделят. Ние сме много повече от сплотен екип, ние сме семейство.
Ако трябва да сравниш новия албум с храна – какво би бил? Пица, шоколад, нещо екзотично?
Мисля, че най-правилният отговор на въпроса е много прост – албумът има вкус на един свеж, сладък (но не прекалено), и зареждащ с енергия Бонбон.
Албумът преминава от детските песнички към мейнстрийм поп. Кой момент в процеса беше най-вълнуващият за теб лично?
Често по време на записите си мислех как нямам търпение новата ни музика да излезе, за да видя реакцията на хората. Но всеки ден осъзнавам, че най-вълнуващото е как албумът постигна целта си още преди да е излязъл. Защото по време на работата децата вложиха непозната за нас енергия, те бяха в еуфория, действаха смело, със супер симпатично самочувствие и хъс. След хиляди репетиции посланията от „30“ вече се бяха запечатали в съзнанието им.
Кой от бийтовете в албума те е „хванал“ най-много за краката и те е накарал да танцуваш сама в студиото?
Със сигурност „Чашата”. Първият вариант на песента беше доста лежерен. Пратих я на Veci Venc’, за да започне да мисли своят текст и той ми се обади, че много му харесва, но има нужда от нещо различно. Аз бях в Австрия и веднага седнах на компютъра и промених бийта на неговата част. След 5-10 минути му го пратих, той след още толкова ми върна запис с неговата част. И така се получи магията.
Когато създаваш музика има ли „магически момент“, в който песента просто започва да диша сама?
Със сигурност има такъв момент, но интересното е как понякога той е във въображението ми още преди да съм го създала. Знам точно какво да направя, за да открия чувството, което търся. Друг път изисква много опити, време и търсене. Затова всяка песен е приключение!
Колко кофеин и колко вдъхновение са нужни, за да направиш бийт, който ще докосне сърцето на публиката?
Хаха, аз съм пристрастена към дзен състоянието, в което изпадам по време на записи, а не към кофеина. Сериозно, нямам нужда от никакви стимуланти, за да повикам вдъхновението. Обикновено са ми нужни добра енергия, компютър и спокойствие, за да се случат нещата. Като при всеки човек, който твори, независимо дали за бизнес, или за сцена.
Коя е най-неочакваната колаборация в албума, която изненада дори теб самата?
Това е „Назад“. Тя е любимата ми песен в албума и една сбъдната мечта. Децата от „Бон-Бон“, Дара Екимова и Иван Лечев са феноменална комбинация!
Има ли някой от артистите в „30“, който те е „заразил“ с нещо ново – стил, идея или просто смях?
Най-нови, заразяващи и чисти идеи дойдоха от главните артисти, главните герои в албума – именно от децата. Те си помагат, при тях няма его, действат като екип по време на записи. Има я дисциплината, но и веселбата е страшна.
Ако можеше да добавиш един странен или луд звук в албума, какъв би бил и къде?
В албума има доста интересни и странни звуци! Стъкла, изстрели, различни синтезатори и пиана… Няма нещо, което бих добавила. С Рози Караславова, Яна и Бети от LaTiDa и Милен Данков създадохме проект, с който много се гордеем. Всеки професионалист знае, че винаги има какво да се оправя, добавя, променя, но емоцията, посланията и искреността не може да бъде изфабрикувана. Не знам дали „30“ е перфектен, но е истински, искрен и създаден с много любов.
Като перкусионист случвало ли ти се е да удариш неволно нещо вкъщи и да си мислиш „О, от това ще стане страхотна песен“?
Редовно ми се случват такива неща. Даже толкова често, че 99% от идеите ми ги забравям секунди, след като се случат.
Василена е завършила „Българска филология“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Обича кучета, японската кухня и източната литература, зелена храна и филмите на Вим Вендерс. Умерена романтичка и отявлен пътешественик.
