„Последна орбита“ („Last Orbit“) е най-новият спектакъл на хореографа Деян Георгиев. След като изгражда отличителен почерк в редица театрални продукции на водещи български сцени, Георгиев завършва международната магистърска програма „Хореография, артистично проучване и ко-създаване“ в Нидерландия.
„Последна орбита“ е резултат от този интензивен творчески процес – спектакъл, който беше представен с абсолютен успех на 20 май в Нидерландия, а на 12 юни ще има своята българска премиера в Зала 1 на „Топлоцентрала“.
От черната кутия към гравитационния център
Както в предишния си проект „Свързан“, където тялото беше затворено в „черна кутия“, пълна с информация, а хореографът търсеше „първоизточника, отговорен за личното ни оплитане“, така и сега – в „Последна орбита“ – Деян разширява това търсене извън кутията: към гравитационния център, където всичко познато се сгъва в себе си.
Спектакълът преплита документални и фолклорни фрагменти с научна фантастика, създавайки пространство, в което всяко движение и звук се превръщат в част от митологична мозайка. Той поставя въпроси за отговорността и спасението: можем ли да отстъпим от собственото си его в името на нещо по-голямо?
Тяло, звук, светлина: вселена от съучастници
Екипът зад „Последна орбита“ е неразделна част от неговата концептуална сила и емоционална плътност.
Танцьорите Виолета Матюшенко, Марина Хараламбова и Александър Гочев вдъхват живот на спектакъла със силно сценично присъствие и дълбока отдаденост. Всеки от тях внася своя вътрешен свят, превръщайки представлението в споделено пътуване през темите за разпад, връзка и трансформация.
Драматургичната рамка е изградена съвместно с утвърдения британски драматург Лу Коуп, чийто аналитичен и чувствителен поглед придава прецизност и ритъм на композицията.
Костюмите са дело на Николай Божилов – дизайнер с отличителна минималистична и силно експресивна естетика, който превежда темите на спектакъла в силуети, вибриращи между дисциплина и разпад.
Музикалната среда е създадена от Божидар Василев – Trombobby, и Петя Диманова. Тяхната колаборация изгражда звуково пространство, наситено с телесен пулс и кинематографска чувствителност.
Светлинният дизайн на Виктор Георгиев моделира сцената като жив организъм – със светлина, която не просто осветява, а разколебава реалността и разширява усещането за време.
Сценографията и обектите на Изабела Манолова въвеждат деликатна материалност – органична, но и сюрреалистична, с прецизно присъствие, което разгръща вътрешния свят на движението.
Фотографиите и видеозаснемането на Николай Райчев улавят спектакъла не просто като документация, а като визуално продължение на неговата емоция – между тъмното и светлото, между тяло и образ.
Проектът е подкрепен от менторството на Арно Шутемакер – утвърден европейски хореограф, чийто подход допринася за изграждането на концептуална и сценична цялост.
Хореографът – между наука, поезия и сцена
Деян Георгиев е хореограф и актьор, утвърдил се с характерен почерк в значими театрални проекти на водещи български сцени. След началото си в драматичния театър той постепенно насочва творческите си търсения към съвременния танц, където печели наградата на журито в конкурса „Маргарита Арнаудова“ и номинация „Икар“ за спектакъла „Чисто“.
През 2023 г. неговият солов проект „Свързан“ е селектиран в престижната платформа Aerowaves като едно от 20-те най-обещаващи нови заглавия в европейския танц.
Той описва танца като интимно място – път към по-дълбоко разбиране на другия и акт на самосъхранение. Това е начин на мислене, който присъства във всичко, което прави. Неговите спектакли обединяват танц, наука, визуални изкуства и поетика.
Василена е завършила „Българска филология“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Обича кучета, японската кухня и източната литература, зелена храна и филмите на Вим Вендерс. Умерена романтичка и отявлен пътешественик.
