Често, за да изразят любовта си, влюбените наричат половинката си с имена на животни, цветя, храни и др. Интересно е, че дори забравят да назовават отсрещния човек със собственото му име.
Минава време, случват се разни неща и милите думи претърпяват известна промяна. В израсналия си вид те изобщо не са мили и дори минават границата на нормалното, възпитано общуване.
Така например „мечо“ може да се превърне в „животно“, „патенце“ в „селскостопански вид“, „захарче“ в „лигльо“, „агънце“ в „стадно същество без характер“, „тигърче“ в „звяр безподобен“ и т.н.
Наричаният доскоро „слънце“ няма да го огрее, дори напротив – ще бъде попарен в епитети, изречени с много фантазия и липса на добри намерения. Вероятно процесът ще е двустранен и женската ще получи подобни остроумни заглавия.
Представете си, че не сте правили грешката да използвате епитети. Подтекст може да се вложи на всяка дума и име. Приемете го като забавление, като игра. Вместо да наречете жената до себе си „сладурче“, вложете същия подтекст, изричайки името й. От една страна е лично и ще бъде възприето много по-добре от нея.
Индиферентното, макар и мило, „сладурче“ може да се каже на всяка, но само тя се казва така… както се казва. Ясно е, че и други жени носят същото име, но това не е от значение. Надявам се разбирате. По-конкретно е и по-лично.
Примерна ситуация:
Намирате се на опашка за сладолед. Идва вашият ред и дамата ви повече от 5 мин. избира какъв точно вид иска да си вземе, като е отворила вратата на хладилника и опипва всички видове в търсене на желания сладолед.
Зад вас също има хора, които чакат, възмущават се и скоро някой ще направи проблем. Сега е моментът, в който вместо да изречете: „Миличко, хайде по-бързо, моля те“, да назовете името ѝ. Така ще се получи: „Мария, побързай, моля те!“. По-добре звучи, нали!?
И изчезва онази доза търпимост от задължение и умиление. Така Мария ще се усети, че за нея иде реч и ще побърза, освен ако не е пълен темерут и не ѝ пука или търси конфликт.
Втори пример:
С ваши приятели от мъжки пол сте и гледате футбол. Появява се женската и директно ви забива със: „Зайко, ще ми помогнеш ли със салатата?“. Предвидимо е, че компанията ще изпадне в смях, ще понесете подигравки, които може би ще отшумяват дълго във времето, а може и „зайко“ да ви стане прякор.
Чуйте колко по-естетски и хуманно звучи собственото ви име. Ако тя беше казала: „Иване, ще ми помогнеш ли със салатата“, нямаше да има негативна реакция.
Пример трети:
Намирате се сред нови и непознати хора, чиито имена още не сте запомнили, както и те вашите. Ако се наричате един друг с някое от онези именца, например „шуше“, вероятността някой, който не знае името ви, а чувства необходимост да ви повика, да ви нарече „шуше“ е над 75%. И няма да го е направил от лошо, а от неяснота.
Едно е да кажеш: „Мария, имам нужда да изляза с приятели по мъжки“, а съвсем друго: „Гълъбче, имам нужда да изляза с приятели по мъжки“.
Първото предполага, че отсрещният индивид не е от мъжки пол и контрастира на „по мъжки“. Мария би следвало да се досети, че това е нормално и да не прави драма. Гълъбчето обаче не вижда защо другото гълъбче ще има нужда от някакви си мъже. Те са си пернати и не им е нужен друг вид същества.
Предполагам, че звучи смешно, но има логика. Подсъзнателно забравяме, че сме различни хора, които имат своите нужди и лични пространства.
За да не се стига до изрази като: „свиня мръсна“, „проста патко“, „бозайник ненабозал се“, „къдкаделник“, „псе“, „помияр“ др. просто използвайте имената си. Дори да вложите същия подтекст, звучи по-възпитано. Чувствата са си чувства, но нека не мърсим речта си.
Постижимо е да не стигате до грозни епитети. Ако ви иде от сърце, се наричайте както си искате, просто от време на време се поглеждайте отстрани. За сверяване на часовника, както се казва…
Биляна е кукловод по образование. Интересува се от странни, смешни и понякога тъжни, но важни неща. Сред тях са култура, психология, политика, социология и др. Обича да пее, да чете приказки и да се забавлява. За нея журналистиката е начинът, по който е ангажирана с настоящето.
