На 2 октомври предстоят поредните парламентарни избори. Те ще са под номер 4 за последната година и половина. Социолозите са на различни мнения по въпроса колко партии ще влязат в 48-ото Народно събрание? Ще бъде ли съставено правителство, или ни очакват нови избори в началото на 2023 година? За едно обаче те са единодушни – избирателната активност ще бъде ниска, което донякъде е разбираемо.
От 4 април миналата година до днес българите станаха свидетели на какво ли не. Депутатите се караха, дърпаха се за вратовръзките и се „биха“ в сградата на Народното събрание, докато деца бяха на посещение, за да видят какво точно работят народните представители. Показваха си средни пръсти, обиждаха се и обясняваха колко „черни“ са всички и колко „бели“ са те.
Очаквано за голяма част от хората, които следят политическия „елит“ у нас, управляващата коалиция се разпадна, съдбата ѝ последва и правителството и дойде ред на президента Румен Радев да назначи служебен кабинет и да насрочи предсрочни парламентарни избори.
Последните седмици куп политици обясняват как след 2 октомври те ще управляват. Как те ще спрат корупцията и кражбите. Как под тяхното крило България ще стане рай на Земята (друг е въпросът, че тя е рай, но ние я правим обратното).
Истината обаче е друга. Най-вероятно и след 2 октомври няма да се състави правителство, ще продължи да управлява служебен кабинет и ще последват нови избори в началото на следващата година. Сигурно сега ще попитате – докога така? Избори след избори. Може би ще ви изненадам, но отговорът е прост – докато ние се променим.
Хората в парламента, министрите, премиерът, президентът – те са отражение на обществото. Не може всеки път, когато ни спре полицай да го питаме „Не може ли да измислим нещо?“, да бъдем „тарикати“ и да искаме да минем всеки път „тънката“ и в същото време да очакваме по-високите нива на държавата хората да не правят същото – те не са нещо по-различно от нас. Няма как да хвърляме боклуците си до коша и да очакваме да ни е чисто. И да обвиняваме общината и кмета, че не си вършат работата. А може би най-важното – ще се „оправим“, когато спрем да чакаме месията, която ще ни „оправи“. Банално е, но всичко зависи от нас.
2 октомври идва. Дали ще се случи нещо ново, или ще има същото от старото зависи от нас. Преди да отидете до урните си отделете малко време и си припомнете какво се случи през последните месеци. Кой какво каза и какво изпълни. Кой обещаваше цената на хляба да намалее с 20% или пък да махне маските. Кой заяви, че ще спре кражбата на милиарди левове. Ние като че ли забравяме много бързо. Това не е хубаво качество. Помнете. И задължително – гласувайте. Не оставяйте друг да решава вместо вас. Те точно това искат.
Николай е роден в Русе, учи Журналистика във Велико Търново и живее във Варна. Футболен фен на Левски, колкото и да е трудно през последните години. Убеден е, че свободата и свободното слово са едни от най-ценните неща.
