Цветът на очите е една от най-интересните наследствени особености на човека. Той се определя от множество гени, които взаимодействат помежду си и влияят върху количеството и разпределението на пигмента меланин в ириса. Затова цветът на очите на детето невинаги съвпада с този на родителите му. Понякога то наследява оттенък, който не се среща при никого от най-близките му роднини.
Сред най-необичайните цветове на очите е лилавият. Той е толкова рядък, че около него са възникнали множество легенди. Най-известната жена с виолетови очи несъмнено е холивудската легенда Елизабет Тейлър. Нейният необикновен поглед се превръща в една от запазените ѝ марки, а наситеният виолетов оттенък на ирисите ѝ продължава да предизвиква любопитство десетилетия след най-големите ѝ филмови успехи.
Но възможно ли е човек действително да има лилави очи? И какво определя този необикновен цвят? Оказва се, че отговорът е свързан с генетиката, особеностите на ириса и някои редки медицински състояния. Самостоятелен лилав пигмент в човешкия ирис няма, но съчетанието между пигментацията и начина, по който светлината се разсейва в окото, може да създаде виолетови оттенъци.
Ето шест възможни причини за лилави очи:
Меланин
Меланинът е пигментът, който определя цвета на кожата, косата и очите. Колкото повече меланин има в предните слоеве на ириса, толкова по-тъмни са очите. При по-малки количества те обикновено изглеждат сини, сиви или зелени.
При новородените производството и натрупването на меланин продължава и след раждането. Много бебета от европейски произход се раждат със сини или сиво-сини очи, които постепенно могат да потъмнеят. При други деца кафявият цвят е налице още при раждането.
Промяната обикновено е най-забележима през първата година, макар че при някои деца оттенъкът продължава да се изменя и по-късно.
Именно малкото количество меланин, съчетано с особеностите на ириса и разсейването на светлината, може да обясни защо някои светли очи придобиват необикновен виолетов оттенък.
Хетерохромия
Хетерохромията е състояние, при което очите имат различни цветове. Например едното око може да бъде кафяво, а другото зелено или синьо.
Съществува и частична хетерохромия, при която различни участъци от един и същ ирис са оцветени по различен начин. Понякога около зеницата се образува пръстен с цвят, различен от този в останалата част на окото.
Хетерохромията може да бъде наследствена или да се появи вследствие на заболяване, травма или други промени в окото. В повечето случаи вродената хетерохромия не създава здравословни проблеми.
Самото състояние не причинява непременно лилави очи, но може да създаде впечатляващи комбинации от цветове.
Тумор на окото
Някои тумори на ириса могат да причинят промени в неговия външен вид и пигментация. Те невинаги предизвикват болка или други ясно изразени симптоми, особено в началните етапи.
Сред възможните признаци са появата на ново тъмно петно, промяна във формата на зеницата или постепенно изменение на цвета на засегнатия участък.
Туморите не са доказана причина за естествено лилави очи. Въпреки това е важно да се знае, че необичайната промяна в цвета на ириса, особено само на едното око, може да бъде признак за здравословен проблем и изисква преглед при офталмолог.
Албинизъм
Албинизмът е група наследствени генетични състояния, при които организмът произвежда намалено количество меланин или почти не произвежда такъв.
Хората с албинизъм често имат много светли очи. При силно намалена пигментация ирисите могат да изглеждат розови или червеникави, защото светлината позволява да се забележат кръвоносните съдове във вътрешността на окото.
В определени случаи съчетаването на червеникавите оттенъци със синкавия вид на ириса може да създаде впечатление за виолетов цвят.
Албинизмът обаче не засяга единствено външния вид. Той често е свързан с повишена чувствителност към светлина, неволеви движения на очите и различни нарушения на зрението.
Генетика
Дълго време се е смятало, че цветът на очите се наследява по сравнително проста схема, според която кафявото доминира над синьото. Съвременните генетични изследвания показват, че действителността е значително по-сложна.
Основна роля играят гените OCA2 и HERC2, но в определянето на цвета участват и множество други гени.
Затова двама родители със сини очи могат, макар и рядко, да имат дете с кафяви очи. Възможно е също родители с кафяви очи да имат синеоко дете.
Разнообразните генетични комбинации обясняват и огромната палитра от оттенъци – от много светлосиво и ледено синьо до зелено, кехлибарено и наситенокафяво.
При хората с особено светли ириси се срещат и необичайни нюанси, които могат да изглеждат виолетови.
Синдром на Фукс („Дистрофия на Фукс“)
Синдромът на Фукс, известен още като хетерохромен иридоциклит на Фукс, е рядко хронично възпалително заболяване на окото.
Една от характерните му особености е промяната в пигментацията на ириса. При част от засегнатите хора болното око постепенно става по-светло от другото.
Заболяването може да протича години наред без болка и силно зачервяване, което понякога затруднява ранното му разпознаване. Възможни усложнения са катаракта и глаукома.
Синдромът на Фукс не създава специфичен лилав пигмент, но е сред медицинските състояния, които могат съществено да променят естествения цвят на очите.
Какво представлява синдромът на Александрия?
Ако някога сте търсили информация за хора с лилави очи, вероятно сте попадали на загадъчния синдром на Александрия. Според легендата става дума за изключително рядка генетична мутация, която дарява притежателите си с необикновени физически качества.
Твърди се, че хората с този синдром се раждат със сини очи, които през първите месеци от живота им постепенно стават виолетови. Но това далеч не е единствената им особеност.
Според разпространяваните истории те притежават:
- Идеално зрение, много светла кожа, която никога не изгаря на слънце, и тъмнокестенява коса, но почти никакво окосмяване по тялото.
- Изключителна плодовитост при жените, въпреки че те нямат менструален цикъл.
- Необикновено силна имунна система, благодарение на която почти никога не боледуват.
- Съвършено балансиран метаболизъм, който им позволява да се хранят без ограничения, без да напълняват.
- Продължителност на живота между 120 и 150 години, като запазват младежкия си външен вид десетилетия наред.
Звучи като описание на свръхчовек, нали?
В действителност синдромът на Александрия не съществува като признато медицинско състояние. Историята се появява в интернет като част от художествена измислица и постепенно започва да се разпространява като предполагаем научен факт.
Няма документирани медицински случаи, които да потвърждават съществуването на подобна мутация или свързаните с нея необикновени способности.
Това обаче не прави истинските особености на човешките очи по-малко интересни. Генетиката може да създаде изненадващи цветови комбинации, а някои хора действително притежават толкова необичайни ириси, че изглеждат почти нереални.
И макар лилавите очи на Елизабет Тейлър да остават една от най-прочутите загадки на холивудската красота, науката продължава да открива нови подробности за начина, по който наследяваме цвета на очите си.
Ростислава е любопитна, винаги усмихната, говори много и обича да пише. Журналист в пълния смисъл на думата. Влюбена в живота и съпруга си, майка на двама страхотни синове. Фен на лабрадорите, шоколадовия сладолед и музиката на Мадона.
