Тънкият мустак говори за десен диктатор, буйната брада – за комунист. Германският публицист Й. Йесен иронично коментира връзката между лицевото окосмение и политиката. Неговите размишления допълнихме с български елемент.
„Александър Лукашенко, президентът на Беларус, който току-що взе нов мандат в условията на не особено демократични избори, все по-често влиза в медиите с титлата „последният диктатор в Европа”.
Нека не навлизаме в подробности, да не гледаме под лупа някои други европейски държави, където – според модерния политоложки израз – демокрациите са леко дефектни, а да се съсредоточим върху Лукашенко.
Демоничната „растителност“
Факт е, че той притежава едно уникално качество: мустака, който може да сравнява не само със сходната демонична растителност на Сталин и Хитлер, но и с мустаците на Франко и Саддам Хюсеин. От само себе си възниква въпросът: дали пък мустакът не е типичен за диктаторите? И как точно изглежда един диктаторски мустак?
Нека тук да припомним и българския исторически опит. Според комунистическата интерпретация от втората половина на ХХ-ти век, в края на живота си цар Борис Трети – също известен носител на мустаци – е практикувал „личен режим”, тоест диктатура. А първият комунистически лидер на България, Георги Михайлович Димитров, определено може да се впише сред автократите. И сред видните мустаклии.
В „Die Zeit“ публицистът Йенс Йесен продължава разсъжденията за мустаците и диктатурата в интересна посока: „Мустакът на Лукашенко заема центристка позиция – между гъстите мустаци на Сталин и Саддам и минималистичната растителност на Хитлер и Франко.”
Казано другояче, социалистите (Сталин и Саддам, който беше лидер на социалистическата БААС) пускат буен мустак, десните диктатори (Хитлер и Франко) са съвсем пестеливи.
Колкото по-наляво се отива в политически спектър, толкова по-обрасло е лицето: Ленин и Валтер Улбрихт имаха бради тип „подкова”, а Маркс, Енгелс и Фидел Кастро му отпускат края с буйни бради. И до днес в Латинска Америка да носиш брада означава, че си комунист.
А българските политици?
Те май не се вписват в тази шеговита схема. Да, вярно, че един от комунистическите лидери на име Пенчо Кубадински също носеше сталински мустак. Но пък един от първите лидери на антикомунистите след 1989 година, Петър Берон, ходеше с буйна брада – и би минал за комунист в Латинска Америка. Оттогава насам – ако не броим мустака на Жорж Ганчев – в българската политика мустаците и брадите почти отсъстват.
