На 26 октомври отбелязваме Димитровден – празник, който според народните вярвания бележи прехода от есента към зимата. Свързан с края на стопанската година, денят на свети Димитър Солунски заема особено място в народния календар. От поверията за времето и плодородието до традиционната празнична трапеза – вижте какви обичаи съпътстват празника.
В християнската традиция
Според християнското предание свети Димитър е роден през III век в Солун. Баща му бил градоначалник и силно вярващ християнин. По онова време властите преследвали християните, затова семейството пазело вярата си в дълбока тайна. Когато пораснал, Димитър наследил поста на баща си, но заради вярата си бил хвърлен в тъмница и по-късно убит. Слугата му прибрал окървавената дреха и пръстена му, с които били извършени множество чудодейни изцеления.
На гроба на светеца в Солун била построена малка църква. Днес на нейно място се издига величествена базилика, в която се съхраняват мощите му.
Димитровден в народния календар
В българския народен календар Димитровден е сред най-значимите есенни празници. Според народното вярване „Свети Димитър носи зимата, а свети Георги води лятото“. Празникът бележи символичното приключване на стопанската година. Много сезонни работници, сред които ратаи и овчари, приключват работа и получават договореното заплащане. Затова денят е известен и като Разпус. На Димитровден започва и наемането на работници за следващата стопанска година.
Народни поверия и традиции на Димитровден
Подготовка за зимата
Според народното вярване се вършат три важни приготовления за зимата: прибира се сеното, мели се брашното и се докарват дърва за зимата.
Начало на годежи и сватби
В някои райони след Димитровден започва сезонът на сватбите. Момичетата играят т.нар. „сглядно хоро“ – обичай, свързан с избора на мома от ергените и техните родители.
Приключване на строежите
Според традицията строежите на нови къщи трябва да бъдат завършени до празника. Стопаните даряват строителите, а майсторите произнасят дюлгерски благослов за здраве и берекет в новия дом. Днес Димитровден се чества и като професионален празник на строителите.
Без нови начинания
Според поверията не бива да се започват нови дейности, защото се смята, че няма да приключат успешно.
Забрани за женска работа
Според някои вярвания жените не трябва да работят, а да се подготвят за т.нар. „миши празници“, които започват на следващия ден. Смята се, че домакинската работа може да разгневи мишките и те да повредят изработеното през годината. Не се препоръчва шиенето и кроенето на дрехи за мъжете, за да бъдат предпазени овчарите и стадата им от вълци.
Заровеното имане
Иманярите вярват, че в нощта срещу Димитровден небето се разтваря и заровените в земята жълтици проблясват със синкава светлина. Вярвало се, че този необикновен знак може да разкрие местата, където е скрито имане.
Пълна луна
Ако в нощта срещу Димитровден луната е пълна, овчарите вярват, че кошарите ще са пълни с агънца.
Бели цветя
На имениците се носят бели цветя, за да е блага зимата. Цветята се увиват с червен конец, за да са здрави през идната година.
Трапезата на Димитровден
На традиционната празнична трапеза за Димитровден присъстват ястия, свързани с плодородието и благополучието на дома.
Сред тях са курбан от овче месо, яхния с петел, обредна питка, рачел от тиква, печена тиква, печени ябълки, ябълкова пита, варена царевица.
Според местните традиции и семейните обичаи трапезата може да се различава, но празникът остава повод близките да се съберат и да почетат имениците.
Милена има туристическо образование, но обича да пише. Вдъхновяват я литературата, историята и тежкият рок. Разказва за красиви кътчета, забележителности и сложността в иначе простите човешки взаимоотношения.
