Това не е сюжет от научно-фантастичен филм, а реално откритие на група астрофизици от университета Гьотинген.
Ръководителят на екипа професор Ерик Ленц е предложил теоретично решение за така наречен основен двигател, който да задвижи космически кораб със скорост надвишаваща тази на светлината. С такъв тип двигател ще може да се лети до най-близките звезди за няколко години, вместо десетки хиляди.
Научната статия е публикувана в списанието Classical and Quantum Gravity. Основното „деформационно задвижване“ е описвано и по-рано в научно-фантастични разкази, които са заимствани от различни теории на учени, излагани през годините.
Физиците предполагат, че такъв вид кораби ще летят в космоса със скорост, надвишаваща тази на светлината, прелитайки разстояния за време, приемливо за единица човешко поколение. Досега се считаше, че такова движение е възможно, при разпределение на тъмната космическа енергия в пространството.
Нейното преразпределяне трябва да се извършва така, че да има в излишък зад кораба, а отпред зона с отрицателна енергия. По този въпрос изследователите бяха скептични, защото до момента не се знае почти нищо за този вид материя. А дори и да се знаеше, хипотетичното използване на този вид материя, ще изисква гигантско количество енергия.
Новото откритие в катедрата по астрофизика в университета Гьотинген заобикаля този проблем. Предложението на астрофизиците е използването на нов клас свръхбързи самотни вълни – солитони. Те са създадени от източници само с положителна енергия. Затова не се изискват допълнителни „екзотични“, отрицателни енергийни плътности.
Авторът на изследването – професор Ленц, описва теоретично конфигурации на кривината на време-пространството, организирани в солитони. Така се образуват „мехурчета на кривината“ – компактни вълни, които, запазвайки формата си, могат да се движат с всякаква скорост.
Космически кораб поставен в такъв „балон“ ще се движи заедно със самия солитон. Учените са изчислили, че с така генерирането на енергия разстоянието до най-близката звезда Rroxima Centauri, пътувайки вътре в мехура на кривината, ще отнеме само четири години. За сравнение, ако използваме сегашната ракетна технология, това ще отнеме над 50 000 години.
Ленц успява да изведе уравненията на Айнщайн – Максуел за неизследвани конфигурации на солитон и открива, че променената геометрия на пространство-времето, може да се оформи така, че да работи дори с конвенционални енергийни източници. Всъщност новият метод използва самата структура на пространството и времето, организирани в солитон, за да предостави решение на проблема със скоростта.
Освен това солитоните на Ленц са конфигурирани така, че да минимизират приливните сили. По този начин времето, течащо вътре и извън балона, ще бъде еднакво. Така нареченият „парадокс на близнаците“ ще бъде избягнат. Или простичко обяснено – пътуващ със скоростта на светлината няма да остарява по-бавно, отколкото другият на Земята.
Следващата стъпка, която предстои пред екипа на Ленц, е как да намалят необходимото количество енергия до обхвата на днешните технологии. „За момента само тази пречка стои пред конструирането на първите прототипи“, добавя професорът. Но е оптимист, че проблемът ще бъде разрешен много скоро.
Янчо Николов е дипломиран журналист и специалист по връзки с обществеността, завършил Бургаския свободен университет. Има сертификат по криминалистика от Варненския свободен университет. Странен, ексцентричен и вглъбен. Идеалист, за неподходящото време и място.
