Астрономите са открили необичайна звезда в централната част на Млечния път. Впечатление на учените направило нейната яркост, която ту се увеличава, ту намаля.
Астрономите вярват, че имат работа с нов тип бинарна звездна система, която са нарекли „Мигащ гигант“. Резултатите от откритието са публикувани в научното издание Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.
Астрономите забелязват, че яркостта на звездата VVV-WIT-08, разположена в центъра на Галактиката, на разстояние повече от 25 000 светлинни години от нас, намалява 30 пъти, така че почти изчезва.
Много звезди в двоичните системи променят яркостта си или пулсират поради факта, че периодично са затъмнени от минаваща звезда спътник. Уникалността на VVV-WIT-08 е, че бавно избледнява в продължение на няколко месеца и след това отново блесва с пълна сила.
Изследователите вярват, че откритият от тях „мигащ гигант“ принадлежи към нов клас бинарни звездни системи, където гигантска звезда, стотици пъти по-голяма от Слънцето, е затъмнявана на всеки няколко десетилетия от невидим орбитален спътник, най-вероятно по-малка звезда или голяма планета, заобиколена от непрозрачен диск.
„Наблюдавахме тъмен, голям и удължен обект, преминаващ между нас и далечна звезда, и можехме само да гадаем за произхода му“, се казва в прессъобщение от университета в Кеймбридж.
Звездата се намира в най-гъстата област на Млечния път, изследователите първоначално са предполагали, че някакъв неизвестен тъмен обект просто е минал случайно пред гигантската звезда. Симулациите обаче показали, че трябва да има невероятно голям брой съвпадения, за да се приеме този сценарий.
Друга подобна звездна система е известна отдавна – гигантската звезда Epsilon Auriga, която е частично затъмнена от огромен диск прах на всеки 27 години, но яркостта ѝ е намалена само наполовина. Вторият пример е бинарната звездна система TYC 2505-672-1, открита преди няколко години. Тя има рекордно дълъг период на затъмнение от 69 години.
Известни са също половин дузина звездни системи, при които гигантските звезди периодично се затъмняват от големи непрозрачни дискове. Експертите предлагат да отделят гигантските „мигащи“ звезди в отделен клас и целенасочено да ги изучават.
„Предизвикателството е да разберем какви са тези скрити сателити и как са се озовали заобиколени от дискове, въпреки че са в орбита толкова далеч от гигантската звезда“, каза ръководителят на изследването д-р Лий Смит от Астрономическия институт на университета в Кеймбридж. „По този начин можем да научим нещо ново за това как се развиват такива системи“, допълва ученият.
„Мигащият гигант“ VVV-WIT-08, е открит от учени, провеждащи инфрачервено изследване на централната част на Млечния път с телескопа VISTA на обсерваторията на Паранал, в Чили, управлявана от Европейската южна обсерватория (ESO).
Телескопът VISTA, е наблюдавал как яркостта на един милиард звезди се променя в продължение на десет години в инфрачервения диапазон. Фактът, че яркостта на звездата VVV-WIT-08 се променя във видимата част на спектъра, е потвърден от учени от Варшавския университет в рамките на експеримента за оптично гравитационно лещиране (OGLE).
Янчо Николов е дипломиран журналист и специалист по връзки с обществеността, завършил Бургаския свободен университет. Има сертификат по криминалистика от Варненския свободен университет. Странен, ексцентричен и вглъбен. Идеалист, за неподходящото време и място.
