Красиво е, когато всичко наоколо започне да цъфти наново. Ароматите от природата ни карат да бъдем по-уверени от всякога. Но когато погледнете нагоре, замисляли ли сте се изобщо дали върховете на дърветата се докосват или пресичат клоните си по взаимно съгласие? Предстои да разберем.
Годината е 1920 г., за първи път е наблюдавано явление, което ни дава красиви и впечатляващи изображения на определени гори. По-късно, през 1955 г., след изучаване на различни популации от евкалипт ботаникът Максуел Р. Джейкъбс описва това явление като „срамежливост на короната“. Срамежливостта на короната е известна още като разцепване на короната или междукоронно разстояние.
Този ярък ботанически феномен, който кара дърветата да се отдръпват едно от друго, придава красива възможност да надзърнем в ботаническия свят и фактите около този феномен. Интересното тук е, че научната общност все още не е постигнала консенсус, обясняващ механизма, който го поражда. Общо три хипотези са се опитали да обяснят срамежливостта на короната.
Хипотеза за триене
Първоначалната хипотеза на Максуел Р. Джейкъбс (в момента едва приета от научната общност) обяснява, че триенето на едни клони с други, когато вятърът ги удари, би ограничило растежа им. За да се избегне докосването на съседните дървета, те просто запазват известно разстояние помежду си.
Хипотеза за алелопатия
Най-поддържаната хипотеза в момента показва, че короните имат алелопатичен произход. В ботаниката алелопатията е всеки ефект, който едно растение предава на друго чрез производството на различни химични съединения, причинявайки положително или отрицателно въздействие върху другото растение. Тези съединения са така наречените алелохимикали. С други думи – растенията и дърветата комуникират помежду си чрез химически сигнали. Тази връзка се среща по-често между дървета и растения от един и същи вид, въпреки че не е изключена и между различни видове.
Хипотеза за фоторецепторите
В допълнение към химическите сигнали, растенията разполагат със сензори, способни да откриват зоната на далечна червена светлина – фитохромните фоторецептори. По този начин всяко дърво и растение има способността да възприема близостта на други индивиди. Друг тип фоторецептори откриват синята светлина, която помага на растенията и дърветата да избягват на сенките, произведени от други индивиди.
Като цяло сигналите, уловени от тези фоторецептори, биха провокирали реакцията на дървото да се отдалечи от съседното, което би му позволило да получи по-голямо количество светлина. А това е от съществено значение за фотосинтезата.
Някои дървета, като тропични и субтропични видове евкалипти и европейски дъб и бор например, могат да ни накарат по-често да се оглеждаме за дървесната картина, която те сътворяват точно над нас. Тяхната самостоятелност всъщност може да породи и няколко положителни аспекта (хипотези) от кръговрата на живота им:
- Позволява по-голямо проникване на светлина в гората за по-ефективно извършване на фотосинтеза.
- Предотвратява повреждането на клоните и листата при удари един в друг в случай на буря или пориви на вятъра.
- Предотвратява лесното разпространение на болести, ларви и насекоми, които се хранят с листа, от едно дърво на друго.
Засега изглежда, че срамежливостта на короната се дължи на сътрудничество между видовете за оцеляване, а не на конкуренция (знаем известната фраза „оцелява само най-силният“).
Ще трябва да изчакаме бъдещи проучвания, които да хвърлят малко повече светлина върху този все още не докрай проучен феномен.
А дотогава да не спираме да се радваме на това, което е около и над нас. То ни прави щастливи и пълноценни.
Ивелина е родена в Пловдив. Обича да пише и да живее. Признава обаче, че шумотевицата понякога я притиска и отегчава. Пада си по приключенията и не спира да разкрива пред самата себе си нови хоризонти и светоусещания.
