В днешно време дъмбелите са основна част от оборудването във фитнес залите и домовете по целия свят. Популярността им е доказателство не само за тяхната ефективност, но и за адаптивността на дизайна им. От древни каменни тежести до регулируемо, високотехнологично фитнес оборудване, историята на дъмбелите е толкова богата и разнообразна, колкото и упражненията, за които се използват. Развитието на този полезен и универсален уред синтезирахме в следващите редове.
Древна Гърция
Древните гърци са ни дали не само демокрацията, драмата и комедията. Завещават ни и предшественика на това, което днес наричаме „дъмбел“. Войниците и атлетите им тренирали с различни тежести, за да станат по-силни. Един от тези инструменти за силова тренировка бил халтерът. Формата му варирала през древността, но най-често бил във вид на полукръг. Халтерите обикновено били изработени от камък и метал, но често и от дърво и восък. Използвали се по начина, по който използваме днес дъмбелите – за сгъвания, напади и мъртва тяга. Влизали в употреба и за тренировки в скока на дължина. Атлетите държали тежестите в ръцете си и скачали с тях, за да изградят сила, издръжливост в краката си и за да подпомагат инерцията си.
Древен Египет
В гробниците на Древен Египет археолозите откриват доказателства за използването на ръчни тежести. Те били изработени от пълни с камъни или пясък торби, а войниците и атлетите ги прилагали в силовите си тренировки, подобно на начина, по който ги използваме днес.
Индия
Известно е, че индийските борци и воини използват устройство за силова тренировка, наречено „нал“. Налът е голям камък с дупка в средата за захващане. Използването на нал допринася много за силата и издръжливостта, с които тези воини стават известни.
Ренесансът
По време на Ренесанса, древните гръцки и римски методи на обучение се завръщат. Здравните книги от този период препоръчат използване на уреди с тежести за упражнения. Така халтерът добива популярност в западната култура, но под различна форма. Този тип уреди изглеждали като два конуса, слепени в най-тясната си част, образувайки пространство в средата, което се използвало за захващане.
„Няма камбана“
Дъмбелът, какъвто го познаваме, започва да се оформя през XVII век. Някога биенето на камбани било често срещана форма на упражнение. Но за да се практикува, без да се създава шум, се използвали уреди, наподобяващи звънци на камбана и неиздаващи звук. Оттук и терминът „dumb bell“, което преведено буквално означава „няма камбана“.
Дъмбелите днес
Използването на дъмбели придобива популярност през XIX век. Добрата физическа форма започва да се превръща във все по-важен аспект от живота на хората, като дъмбелите стават ключов инструмент за упражнения. Фитнес бумът от 70-те и 80-те години на XX век, воден от повишената осведоменост за здравето и физическата форма, допълнително популяризира използването им. Фитнес икони и бодибилдъри като Арнолд Шварценегер показват употребата им в тренировъчни процедури и още повече затвърждават значението им, за да се стигне до абсолютната им доминация в съвременната фитнес индустрия.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е право, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
