Едно от най-обещаващите имена на младата българска сцена – Антон Котас, се завръща с нова песен. „Компас“ носи винтидж дух, модерно звучене и онова усещане, че музиката може да бъде и история, и признание. Сниман между улиците на Ню Йорк и паркингите в София, клипът на „Компас“ съчетава любов, екшън и артистична игра, без да губи усещането за нещо истинско.
В специално интервю за © След 5 с Антон говорим за доверието между артисти, за болката от свален гипс и още по-силната нужда да гониш мечтите си, дори когато кракът не слуша. За вдъхновението, което идва от Елвис и Теди Суимс. И за личния му компас – онзи, който не се влияе от шума наоколо, а винаги сочи посоката към сцената.
„Компас“ ни превежда през цели градове, сцени и усещания. Къде беше отправната ти точка – в музиката, в идеята за клипа или в лична емоция, която не те оставяше на мира?
Песента не е вдъхновена от лична история, а по-скоро от послание, което е класика във времето – когато стрелката на компаса е привлечена от магнита на любовта, не ти остава нищо друго, освен да я последваш. С режисьора Серж Железко искахме да уловим онази сладка тръпка от предварителната игра между двама души, които се харесват. В реалния живот тази игра често прилича на гоненица. Но дали хората се настигат и намират ли се в правилния момент – това вече е тема за цял филм, не за музикален клип.
Снимаш по улиците на Ню Йорк, тичаш по български паркинги, гониш любовта си след току-що свален гипс. Колко от този „екшън“ беше метафора и колко – чиста лудост по идея на Серж Железко?
Беше си здрав екшън заради множеството локации, които сменихме за по-малко от 14 часа. Кракът доста ме болеше, но дадох всичко от себе си, за да има динамика в сюжета и да не ни куца компасът (смее се). Забавихме снимките на видеото заради бурите през май в София, но успяхме да наваксаме бързо с логистиката. Екшън си беше да снимаме в действаща трамвайна мотриса на столичния транспорт, а чиста фантастика беше, че никой не се качи по линията – все едно си бяхме запазили трамвая за частно пътешествие.
С какво „Компас“ е различен от „Дяволски добра“, освен по маршрута си?
„Дяволски добра“ има по-фънки груув, докато „Компас“ е по-блусарска, има и повече соул елементи в нея.
Как се разви връзката ти с Ангел Дюлгеров от първата песен до тази? Той работи с доста големи имена в музиката – какво е усещането да знаеш, че вярва в теб?
Истински късметлия съм, че имам ментор като Ангел Дюлгеров. Мога да го опиша с три думи: безобразно талантлив, търпелив, здраво стъпил на земята. Станаха повече от три думите, но да – от първата ни среща на сцената на „Гласът на България“ до реализацията на „Компас“ мина малко повече от година. За този период мисля, че си намерихме творческата химия, усетихме се като характери и тепърва ще правим още интересни неща.
Влиянията, които споменаваш – Елвис Пресли, Чък Бери, Ейми Уайнхаус, Теди Суимс – носят характер, глас и присъствие. Къде намираш себе си в този винтидж саунд?
Сигурно ще ви се стори странно, но като малък често забавлявах приятелите на родителите ми, като пеех песни на Джери Лий Луис. Изпълнителите от средата на миналия век са на почит в семейството ни. Отделно – целият глад за музика в мен, желанието да пея пред публика и да се занимавам по-сериозно с пианото, се отключиха, след като гледах „Бохемска рапсодия“ и се влюбих в историята и репертоара на Queen. Тогава бях на 9. Три години по-късно излезе и филмът за Елвис, който тотално ме преобърна – емоционално и творчески. Това, което ме привлича не само в Елвис и Фреди, но и в Ейми Уайнхаус, и в Теди Суимс, е смелостта да бъдат себе си без извинение – и така да преобръщат правилата на музикалната индустрия.
Разкажи ни за работата с Преслава Драгомирова – химията в клипа е неоспорима. Беше ли това игра на актьорско превъплъщение или истинско приключение?
Преслава е страхотен професионалист. Издържа геройски целия спринт пред камера. Избрахме я на кастинг, на който се явиха над 50 момичета. Има страхотно чувство за хумор. Мисля, че и двамата си изкарахме чудесно на снимките на „Компас“ – когато работата носи и забавление, нещата винаги се случват по-лесно. Аз имам късмет с актрисите в клиповете ми! В „Дяволски добра“ Вики Николова беше невероятна. В страшен студ, през ноември, тя танцува боса и почти гола – само с едно тънко трико – повече от два часа по студения цимент. А тя е световен шампион по танци за 2024! Сега и Преслава – дойде за кастинга от Велико Търново, остана въпреки промяната на датата за снимките и издържа на студ, влага, постоянно препускане между локациите, а усмивката и доброто ѝ настроение не угаснаха. Ето затова казвам, че съм голям късметлия!
Имаш страхотно присъствие – и като певец, и като актьор. Коя от двете роли усещаш по-силно в момента? Или именно музиката ти позволява да бъдеш и двете?
Двете изкуства са като две лица на една и съща монета. Аз обичам да съм на сцена и вече съм свикнал с процеса, в който месеци наред работиш здраво, за да заснемеш перфектните 5 минути на кино или да избухнеш с бенда си на живо. И музиката, и киното ме карат да бъда винаги нащрек и любопитен, да разбирам все по-добре хората и да се развивам като артист.
На 12 октомври те очакваме на голяма сцена, а в края на годината идва и първият ти самостоятелен концерт. Какво искаш хората да усетят, когато слушат теб и „Перфектното число“ на живо?
Иска ми се да се забавляват истински. Метафорично казано – да оставят живота си пред вратата на клуба, да ударят стоп бутона за проблемите си и да се разтоварят с музиката ни. На нашия концерт ще усетят нещо по-различно от обикновеното… Ще се потопят в един винтидж стил със съвременно звучене и ще споделят времето си с млади артисти, които много обичат това, което правят!
Кой е „компасът“ в живота ти днес? Има ли нещо, което винаги ти сочи вярната посока – хора, музика, идея?
Ако говорим за качества – любопитството е моят компас. Чета много, и то автори и теми, които не са вайръл сред повечето от връстниците ми – говорим за Достоевски, Оруел и за периода на българското Възраждане. Благодарен съм много на родителите ми. Те са моята скала и най-верен компас в моментите, в които започнат да ми се случват твърде много неща извън ангажиментите ми в училище. Напомнят ми, че е най-важно да съм добър като човек и като творец – всичко друго е следствие на тези две неща.
Василена е завършила „Българска филология“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Обича кучета, японската кухня и източната литература, зелена храна и филмите на Вим Вендерс. Умерена романтичка и отявлен пътешественик.
