Всеки уикенд © След 5 • Твоето време, твоите правила представя вдъхновяващите истории на най-големите звезди от родната и световна сцена. Проследяваме пътя на успеха им, моментите на триумф и предизвикателствата, които са преодолели. Тази седмица нашият уикенд герой е Том Ханкс.
Има актьори, които играят роли. Има и такива, които се превръщат в звезди – бляскави, недостижими, живеещи в свят, различен от нашия. Но има и един съвсем особен тип актьор – онзи, който кара милиони хора да го чувстват близък, почти като стар приятел, когото познаваш от години. Том Ханкс е от последните. Вече повече от четири десетилетия той разказва човешки истории, в които всеки от нас може да се открие.
Ханкс е един от онези редки артисти, които носят в себе си топлина и честност, които не могат да се изиграят. Затова и когато гледаме неговите роли, не ни се струва, че пред нас е актьор, а виждаме човек, на когото вярваме. Във времена на шум, скандали и фалш, именно това прави Том Ханкс толкова необходим.
Том Ханкс се ражда през 1956 г. в Калифорния в семейство без връзки с киното. Родителите му се развеждат рано, детството му е белязано от чести премествания и промени. Но може би именно това скитане създава у него способността да се адаптира и да влиза в различни роли.
Започва с театър, където развива таланта си, а първите телевизионни участия през 80-те години му отварят пътя към голямото кино. Още тогава личи, че в него има нещо различно – естественост, липса на поза, чисто човешко присъствие.
Истинският пробив идва с „Големият“ (1988), където Ханкс влиза в ролята на дете, което за една нощ се събужда в тялото на възрастен мъж. Филмът можеше да се превърне в обикновена комедия, но благодарение на Ханкс получихме нещо повече – история за чистотата, за радостта от живота, за невинността, която често губим по пътя.
След това идва „Филаделфия“ (1993) – първият голям филм в Холивуд, който поставя темата за СПИН и дискриминацията. Ролята на Андрю Бекет носи на Ханкс „Оскар“, но по-важното е, че той показа смелост: да даде лице на тема, която тогава мнозина избягваха. Ханкс не изигра адвокат, болен от СПИН, и ни показа човек, достоен за уважение, като даде глас на хиляди, които дотогава бяха невидими.
А след това дойде „Форест Гъмп“ (1994). Едва ли има друго киноизживяване, което така силно да се е вплело в колективната памет. Форест е простодушен, искрен, чист човек, който без да разбира, се превръща в свидетел и участник в най-големите събития на американската история. „Животът е като кутия шоколадови бонбони. Никога не знаеш какво ще ти се падне“ – тази реплика е останала в съзнанието на милиони. Но зад нея стои нещо по-дълбоко – благодарение на Ханкс ние повярвахме, че добротата и чистото сърце са по-силни от всичко.
Том Ханкс винаги е бил майстор на „обикновения човек“. В „Аполо 13“ (1995) ни показа смелостта на екипажа, който оцелява в космоса срещу всякакви шансове. В „Спасяването на редник Райън“ (1998) създаде една от най-силните военни роли в историята на киното – капитан Милър, човек, който носи на плещите си не само войната, но и тежестта на моралния избор.
А когато през 2000 г. излезе „Корабокрушенецът“, светът видя другото лице на Ханкс – физическо и емоционално преобразяване, човек, изправен срещу самотата и природата. Филм, който на пръв поглед е история за оцеляване, но всъщност е урок за човешката воля.
Том Ханкс никога не е бил супергерой в лъскав костюм. Неговите герои са учители, войници, обикновени мъже, които се борят за семейството си, за честта си, за някаква лична кауза. И точно затова хората го обичат – защото в него виждаме част от себе си.
Зад големия актьор стои и лична история, която допълва образа му на „нормален човек“. Том Ханкс и Рита Уилсън са заедно повече от 35 години – рядкост в Холивуд. Тяхната връзка е символ на стабилност и взаимна подкрепа.
Рита е актриса, певица и продуцент, но за нас, българите, тя има и още едно особено значение – майка ѝ е родена в Гърция в семейство с български корени. В едно от интервютата си Рита е разказвала, че носи в себе си смесица от култури, а българската нишка е част от идентичността ѝ. Така, макар и косвено, в голямата история на Том Ханкс има и малко българско присъствие.
Двамата с Рита са преживели заедно успехи и трудности, включително битката с Ковид-19 в началото на пандемията, когато именно те станаха първите световни звезди, за които медиите съобщиха, че са заразени. И тогава Ханкс показа онова, което винаги е носил – спокойствие, човечност и надежда.
През годините Том Ханкс не се ограничи само до големите драми. Той е и гласът на Уди от „Играта на играчките“ – филм, който изгради цели детства. И в тази роля отново прозира същото: вярност, доброта, приятелство.
По-новите му проекти, като „Капитан Филипс“, „Мостът на шпионите“ или „Чудото на Хъдсън“, доказват, че и на зряла възраст той не спира да избира роли, които показват сила, морал и човечност. А „Човек на име Ото“ ни припомни, че дори зад мрачното и грубовато лице може да се крие топло сърце, което просто търси връзка с другите.
В ерата на супергероите, на шумните франчайзи и на скандалните новини, Том Ханкс остава тихата сила на Холивуд. Той не крещи, не скандализира, не гони сензацията. Но всеки път, когато излезе на екран, хората се доверяват.
Той е един от малкото актьори, за които може да се каже, че създават усещане за сигурност. Когато гледаме филм с Том Ханкс, знаем, че ще получим история, която ще ни трогне, ще ни накара да се замислим, ще ни напомни за най-важното – че човещината е най-голямата сила.
Днес Том Ханкс е на 69 години. Вече има зад гърба си цяла вселена от роли, които са оформили културната памет на няколко поколения. Но никой не гледа на него като на „ветеран“. Напротив – всеки нов филм с негово участие е очакван с вълнение.
Освен всичко останало, Том Ханкс е и писател. Любовта му към старите пишещи машини се превърна в цяла книга – сборника с разкази „Рядък модел“. В него се усеща същата чувствителност, която познаваме от екрана, същото внимание към детайла, нежност към обикновения човек, хумор, който свети между редовете. Това е още едно доказателство, че Ханкс не играе роли, за да трупа награди. Той търси начини да разказва истории. И понякога го прави с камера, друг път с перо, но винаги с огромно сърце.
Том Ханкс е актьор, който се превърна в повече от екранен образ – приятел, учител, човек, който ни е научил да вярваме. И докато има кино, докато има истории, които чакат да бъдат разказани, неговото име ще звучи с топлината и сигурността на дом.
Историк по образование и разказвач на истории по професия. Следи отблизо културните събития и вярва, че добрата журналистика започва с любопитство. Харесва театър, пътувания и улично изкуство. Вдъхновява я градската среда и често ще я видите с фотоапарат на рамо.
