На 20 години DARSY (Дарина Маркова) вече гради музикалния си път между Кеймбридж и София. Певица, автор на песни и част от новото поколение независими артисти, тя развива кариерата си с международен фокус – от участия в songwriting лагери и сцени в Европа до подкрепа от радиа и професионални куратори в различни държави.
През 2025 г. DARSY представи дебютния си EP „Replay“, с който направи първата голяма крачка като автор и изпълнител. Оттогава музиката ѝ продължава да се развива – с нови сингли, международни колаборации и участие в конкурса Dreaming San Marino Song Contest, където стига до четвъртфинал сред 240 артисти от 27 държави.
Най-новата ѝ песен „Sabotage“ показва по-тъмна и сценична страна от нейния свят. „Когато си на 18–19 и живееш сам в чужда държава, започваш да се срещаш с по-сложни въпроси – за избора, за страха, за самодисциплината“, казва тя. Именно от такъв вътрешен момент се ражда и песента, с която DARSY влиза в следващата глава от своята музикална история.
„Sabotage“ звучи по-тъмно и по-сценично от предишните ти проекти. Какво в теб се промени, за да се роди тази посока?
Мисля си, че пораснах (смее се). Когато си на 18 – 19 и живееш сам в чужда държава, започваш да се срещаш с по-тъмни и по-сложни въпроси – за избора, за страха, за самодисциплината. Темата на „Sabotage“ се зароди точно от такъв вътрешен момент. Преди музиката ми беше по-лека, по-романтична, по-ярка. Сега ми се иска да показвам и другата страна – тази, в която има напрежение, конфликт, сила. Освен това обучението ми по музикален театър ме направи по-сценична. Мисля в картини, в драматургия, в движение. „Sabotage“ не е само една песен за мен – тя е сцена, вътрешен сблъсък. Може би именно това е промяната – позволих си да бъда по-реална и по-смела в израза си.
Пишеш музика между Кеймбридж и София. Къде се чувстваш по-смела като артист – у дома или далеч от него?
Интересното е, че смелостта идва по различен начин и на двете места. В София имам корен – там е моето начало, дом, семейство и език, моите първи сцени. Там се чувствам сигурна и емоционално свободна. Но в Кеймбридж се научих да бъда смела по друг начин – защото там никой не те познава. Трябва сам да изградиш идентичността си от нулата. Това те калява.
Участието ти в Dreaming San Marino Song Contest те изправя на сцена сред 240 артисти от 27 държави. Какво научи за себе си в тази конкуренция?
Научих, че съм по-уверена, отколкото предполагах. Че мога да изляза сама, без голям екип зад гърба си, и да задържа вниманието. Осъзнах също, че нивото е високо, но не непостижимо. Това беше важно – да видя конкуренцията отблизо и да почувствам, че принадлежа. Ако съм подготвена и автентична, това е много.
В songwriting лагерите работиш в екипи от хора с до 8 различни националности. Кой е най-ценният урок от тези срещи – музикален или човешки?
Сякаш за мен по-силен бе човешкият урок. Музикално винаги научаваш нещо – нови хармонии, различен подход към структурата, нов ритъм, който не би измислил сам. Но когато работиш с хора от 6 – 8 различни националности в една стая, най-ценното е да се научиш да слушаш. Там всеки идва с различен културен контекст и емоционалност, различен начин да изрази идея. А ти, ако наистина искаш песента да се случи, трябва да оставиш егото отвън. Когато различията започнат да работят заедно – в синхрон, а не едно срещу друго – тогава се раждат най-силните песни.
„Replay“ беше първата голяма глава в твоята музикална история. Ако трябва да я опишеш с едно изречение днес, година по-късно, как би звучало то?
„Replay“ беше моето първо истинско заявяване – началото на прехода от студент към независим артист.
Имаш и песни на български, и на английски. Езикът променя ли начина, по който разказваш една история?
Да, езикът променя усещането. Английският за мен е по-универсален – той ми дава свобода да мисля глобално, да разказвам истории, които могат да стигнат до повече хора, защото живеем във време, в което технически е абсолютно възможно музиката ти да стигне до всяка точка на света. Може би защото живея и уча във Великобритания, той започна да бъде и част от ежедневното ми мислене. Българският обаче е по-интимен. Когато пиша на български, емоцията е по-сурова, по-близка до корена. Там думите тежат различно, но като артист за мен е важно да се чувствам комфортно, когато творя и с двата езика.
Изграждаш сама голяма част от визуалната и онлайн идентичността си. Къде е границата между DARSY като артистичен образ и Дарина като човек?
Всичко, което минава през DARSY, минава изцяло през мен. Артистичният ми образ не е маска – той просто е по-смела версия на същия човек. В ежедневието си съм много близо до това, което показвам на сцената. Може би има разлика само в интензитета.
Учиш музикален театър и развиваш т.нар. triple-threat профил – пеене, танц, актьорство. Сцената за теб концерт ли е, спектакъл или нещо трето?
За мен сцената е нещо трето – среща между концерт и спектакъл. Използвам гласа, тялото и актьорския си талант, но най-важна е историята. Независимо дали пея, или играя, целта е една – публиката да се почувства в центъра на истинско преживяване.
Работила си с артисти като Фабрицио Паризи, участвала си в международни формати, присъстваш в каталози като GRAMMY U и WOMEX. Кое признание те развълнува най-силно и защо?
Честно казано, всяко от тези признания дойде в много точен момент за мен. Работата с Фабрицио Паризи, присъствието в GRAMMY U Playlist, каталогът на WOMEX – всяко от тях ми донесе различен вид радост. Не толкова заради самото име, а защото усетих, че съм видяна и оценена от професионалисти, които разбират музиката на дълбоко ниво. За мен това беше важен знак – да разбера сега, в началото на професионалния си път, че съм на правилния път и че усилията ми не остават незабелязани.
Ако трябва да „саботираш“ една своя слабост, за да стигнеш следващото ниво, коя би избрала?
О, да, бих „саботирала“ нетърпението си. Понякога искам всичко да се случва веднага – резултатите от работата ми, сцените, следващото ниво. Но истината е, че големите неща изискват време. Ако трябва да избера една слабост, която да преодолея, това е именно нуждата всичко да се случва по-бързо, отколкото процесът позволява. Уча се да се доверявам на пътя и обстоятелствата, не само на целта.
Кой е моментът зад кулисите, който публиката никога не вижда, а за теб означава най-много?
Това е абсолютната тишина точно преди да изляза на сцена – само няколко секунди, в които вече си готов, чуваш публиката отвъд завесата, сърцето ти бие по-силно и знаеш, че след малко всичко ще се случи. Тогава си казвам: „Това е твоят момент, перфектният! Бъди истинска, ярка и смела.“
Когато не си DARSY на сцена, как изглежда един твой идеален ден?
Идеалният ми ден започва с тренировка или репетиция, после кафе с приятели и време без грим, без прожектори, без графици. Обичам да вървя през парка близо до университета в Кеймбридж, да слушам музика в слушалки и просто да наблюдавам хората.
Има ли песен, която слушаш тайно и която изобщо не бихме свързали с теб?
Има една песен, която обожавам и която винаги ще ми е много специална. Миналото лято бях с най-близките ми приятели – моята компания, моите хора. Пътувахме заедно и една вечер попаднахме на напълно празен плаж по залез. Бяхме само ние, със SUP във водата. Небето беше розово и всяка вечер пускахме тази песен. И я пеехме с цяло гърло. Текстът казва „пренеси ума ми на друго място“, но за мен това не е друго място. Това е усещане за свобода, за лекота, за това да си точно там, където трябва. Всеки път когато я чуя, ме връща обратно при тях. И ми става топло. Като дом.
Василена е завършила „Българска филология“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Обича кучета, японската кухня и източната литература, зелена храна и филмите на Вим Вендерс. Умерена романтичка и отявлен пътешественик.
