Леонардо ди Каприо е роден през 1974 г. в Лос Анджелис. Името си дължи на любопитна случка във Флоренция. Докато бременната му майка разглеждала картина на Леонардо да Винчи в галерия „Уфици“, бебето започнало да рита. Баща му приел това като знак и предложил да го кръстят на великия художник.
Детството на бъдещия актьор преминава далеч от холивудския блясък. Родителите му се разделят, когато е съвсем малък, а семейството често изпитва финансови затруднения. Леонардо започва с реклами и телевизионни роли, но първите му опити да пробие в киното не са особено успешни.
Като дете дори изкарва пари с брейкденс по улиците. Когато най-накрая си намира агент, получава неочакван съвет – да смени името си на Лени Уилямс, защото Леонардо ди Каприо звучало прекалено етнически за Холивуд. Баща му обаче скъсва снимката с новото име и категорично отказва синът му да се представя по този начин. Самият актьор разказва историята през 2025 г., повече от три десетилетия след случката.
Първият му голям пробив идва с „Животът на момчето“ (1993), в който си партнира с Робърт де Ниро. По време на прослушването младият Леонардо се държи толкова самоуверено, че се изправя на стола си и започва да сочи с пръст към легендарния актьор. По-късно признава, че вероятно е получил ролята именно защото не е осъзнавал колко плашеща може да бъде срещата с де Ниро.
Още същата година получава ролята на Арни в „Защо тъгува Гилбърт Грейп“ с Джони Деп. За да участва във филма, отказва значително по-доходно предложение за комедията „Фокус-мокус“. При това все още не е сигурен, че ще получи ролята на Арни. Рискът си заслужава – изпълнението му носи първата номинация за „Оскар“, когато е едва на 19 години.
През 1996 г. „Ромео + Жулиета“ го превръща в любимец на младата публика, а година по-късно „Титаник“ предизвиква истинска истерия. Любопитното е, че Ди Каприо едва не губи ролята на Джак Доусън заради отказ да участва в пробни снимки. Режисьорът Джеймс Камерън му обяснява, че без прослушване няма да получи ролята, и дори се сбогува с него. Леонардо все пак се съгласява да изиграе сцената с Кейт Уинслет. Щом камерите се включват, отношението му се променя напълно и Камерън разбира, че е намерил своя Джак.
След невероятния успех на „Титаник“ лицето му се появява навсякъде, а личният му живот се превръща в постоянна тема за таблоидите. Актьорът обаче не се чувства особено комфортно с внезапната слава. Вместо да се възползва от нея с поредица романтични роли, започва да търси по-сложни персонажи.
Особено успешно се оказва сътрудничеството му с режисьора Мартин Скорсезе. Двамата работят заедно по „Бандите на Ню Йорк“, „Авиаторът“, „От другата страна“, „Злокобен остров“, „Вълкът от Уолстрийт“ и „Убийците на цветната луна“. Сред най-запомнящите се негови филми са още „Хвани ме, ако можеш“, „Генезис“, „Джанго без окови“ и „Имало едно време в Холивуд“.
Извън снимачната площадка животът на Ди Каприо понякога прилича на приключенски филм. При гмуркане край бреговете на Южна Африка голяма бяла акула успява да вкара половината си тяло в защитната клетка, в която се намира актьорът. Хищникът няколко пъти щраква с челюсти на сантиметри от главата му, преди да се измъкне.
При друг инцидент Ди Каприо е на борда на самолет за Русия, когато един от двигателите се поврежда тежко малко след излитането. Машината успява да се върне и да кацне аварийно в Ню Йорк. А по време на тандемен скок с парашут основният купол се заплита, след което възниква проблем и с резервния. Инструкторът успява да овладее ситуацията непосредствено преди приземяването. След това преживяване Леонардо се отказва от парашутизма.
Дългоочакваният „Оскар“ идва през 2016 г. за „Завръщането“. Снимките се оказват едни от най-тежките в кариерата му. Актьорът влиза в леденостудена вода, понася екстремни температури и дори яде суров бизонски черен дроб пред камерата. За сцената първоначално е подготвен изкуствен реквизит, но Ди Каприо настоява да използва истински орган, за да постигне по-убедителна реакция.
При получаването на статуетката той използва вниманието на милионите зрители, за да говори за климатичните промени. Каузата не е случайна. Още през 1998 г. актьорът създава фондация за опазване на природата, а през 2014 г. става пратеник на мира на ООН с фокус върху климатичните промени.
През 2025 г. Ди Каприо се завръща на големия екран с „Битка след битка“ на Пол Томас Андерсън, в който играе бивш революционер, принуден да се изправи срещу миналото си. Филмът печели шест награди „Оскар“ през 2026 г., включително за най-добър филм, а актьорът получава осмата си номинация за престижното отличие, като седем от тях са за актьорско изпълнение.
Завършил е журналистика, работил е в радио и онлайн издания. Обича хубавото кафе, джаза на живо и често сменя града заради нови преживявания. Свободното си време посвещава на спорт, кулинарни експерименти и пътувания.
