Фернандо Алонсо Диас е роден през 1981 година в Овиедо, Испания. Двукратният световен шампион във Формула 1 е сред най-успешните, най-опитните и най-разпознаваемите пилоти в историята на автомобилния спорт. Изключителната му скорост, състезателният усет и способността му да извлича максимума от всеки автомобил го превръщат в съперник, когото никой на пистата не може да подцени.
Пътят му към големите състезания започва почти случайно. Баща му Хосе Луис построява картинг за по-голямата му сестра Лорена, но тя не проявява особен интерес към него. Тригодишният Фернандо обаче веднага заема мястото зад волана и повече не се разделя със състезанията. Семейството му не разполага с огромни финансови възможности, но подкрепя таланта му и полага сериозни усилия, за да може той да участва в надпреварите.
Алонсо бързо започва да печели на местно и национално ниво. Става многократен шампион на Испания по картинг, а през 1996 година завоюва и световната титла. Следващата голяма крачка идва през 1999 година, когато преминава към автомобилите и още в дебютния си сезон печели шампионата Euro Open by Nissan. Година по-късно завършва четвърти във Формула 3000 и привлича вниманието на отборите от Формула 1.
Дебютът му в най-престижната автомобилна надпревара е през 2001 година с Минарди. Болидът не му позволява да се бори за точки, но представянето на младия испанец впечатлява специалистите. През 2002 година той става тестов пилот на Рено, а през следващия сезон получава титулярно място.
Още през 2003 година Алонсо показва, че Формула 1 е намерила бъдещ шампион. В Малайзия печели първата си полпозишън, а в Гран при на Унгария записва първата си победа. По това време той е най-младият пилот, спечелил състезание от световния шампионат. В края на сезона заема шесто място в генералното класиране.
Истинският пробив идва през 2005 година. С постоянство, хладнокръвие и отлична работа с Рено Алонсо успява да прекъсне господството на Михаел Шумахер и Ферари. Испанецът печели световната титла и става най-младият шампион в историята на Формула 1 по онова време. Успехът му носи и първата титла при конструкторите за Рено.
През 2006 година битката е много по-тежка. Михаел Шумахер и Ферари се завръщат в борбата, но Алонсо издържа на напрежението и защитава титлата си. Така той става най-младият двукратен световен шампион към онзи момент и окончателно се нарежда сред големите имена в спорта.
Следва преминаване в Макларън през 2007 година. Сезонът е изпълнен с победи, напрежение и ожесточено съперничество с младия му съотборник Люис Хамилтън. Алонсо завършва с равен брой точки с британеца и само на една зад шампиона Кими Райконен, но конфликтите в отбора водят до раздяла след едва една година.
Испанецът се завръща в Рено за два сезона, а през 2010 година облича червения екип на Ферари. Още в първото си състезание за италианския тим печели Гран при на Бахрейн. В продължение на пет сезона той води няколко запомнящи се битки за титлата и три пъти завършва втори в крайното класиране.
Особено силна е кампанията му през 2012 година. Въпреки че Ферари не разполага с най-бързия автомобил, Алонсо остава в борбата до последното състезание. Той губи титлата от Себастиан Фетел само с три точки, но сезонът остава сред най-високо оценяваните в кариерата му.
През 2015 година Алонсо се завръща в Макларън, привлечен от новото партньорство на отбора с Хонда. Проектът обаче е белязан от недостатъчна мощност и множество технически проблеми. В края на сезон 2018 испанецът се оттегля от Формула 1, без да се отказва от автомобилния спорт.
Алонсо насочва вниманието си към някои от най-трудните състезания в света. С Тойота печели „24 часа на Льо Ман“ през 2018 и 2019 година, а заедно със Себастиен Буеми и Казуки Накаджима става световен шампион в надпреварите за издръжливост. През 2019 година записва и победа в „24 часа на Дайтона“.
Испанецът участва три пъти и в легендарните „500 мили на Индианаполис“. Победа там би му донесла неофициалната Тройна корона в автомобилния спорт, тъй като вече е печелил Гран при на Монако и „24 часа на Льо Ман“. През 2020 година приема ново предизвикателство и стартира в рали „Дакар“.
През 2021 година Алонсо се завръща във Формула 1 с Алпин. Още през първия сезон след паузата се качва на подиума в Катар. Две години по-късно преминава в Астон Мартин и започва впечатляващо с шест подиума в първите осем състезания. Той завършва сезон 2023 на четвърто място при пилотите с общо осем класирания сред първите трима.
През 2026 година Фернандо Алонсо продължава да се състезава за Астон Мартин в новата техническа ера на отбора с Хонда. Той вече е първият пилот в историята на Формула 1 с над 400 старта и притежава рекорда за най-много участия в състезателни уикенди. В кариерата си има две световни титли, 32 победи, над 100 подиума и повече от две десетилетия сред най-добрите пилоти на планетата.
Алонсо никога не е криел, че победите са причината да продължава. Дори след толкова сезони зад волана той запазва същата амбиция, острота и желание да се съревновава. Испанецът остава доказателство, че опитът и талантът могат да бъдат опасна комбинация за всеки съперник.
Икономист по образование и журналист по призвание. Фен на мощните мотори и бързите коли. Работил е в някои от най-големите електронни медии у нас. Слуша рок и не крие, че сред любимите му банди са The Struts, Sonic Youth и Soundgarden.
