Ножът остава в чекмеджето, червеното вино – за друг ден, а новите начинания могат да почакат. Ако се водим по старите български вярвания, 29 август никак не е подходящ за геройства.
Предците ни наричали този ден Секновение и го смятали за „лош ден“ и „тежък празник“. Вярвали, че тогава природата прекрачва невидима граница. Лятото се „сече“, водата захладнява, денят започва осезаемо да намалява, а самодиви, змейове, змии и гущери се отправят към далечните си зимовища.
Църквата отбелязва на 29 август отсичането на главата на св. Йоан Кръстител, но в народните представи около датата са натрупани толкова странни вярвания и забрани, че Секновение отдавна живее и свой собствен фолклорен живот.
Лятото се „сече“
Народът свързва името Секновение със „сеченето“ на лятото. Смятало се, че на този ден денят и нощта „се стигат“ и стават равни, след което нощта започва да надделява.
Астрономически това, разбира се, не е вярно. На 29 август денят все още е значително по-дълъг от нощта, а есенното равноденствие настъпва близо месец по-късно. Старото поверие по-скоро улавя промяната, която човек вече усеща в края на август – сутрините стават по-хладни, слънцето залязва по-рано, а есента започва да напомня за себе си.
„Сече се“ и водата. След Секновение реките, изворите и морето вече се смятали за студени и опасни за къпане. Който нарушел забраната, можело да „се пресече“, тоест да настине или да се разболее.
Самодивите напускат земята
Секновение бележи края и на един доста по-необичаен сезон – самодивския. Според народните представи самодивите бродят край извори, реки, поляни и гори през топлата част на годината. Около Секновение времето им сред хората приключва и те поемат към далечните си зимовища.
Преданията ги изпращат чак накрай света, в митичното Змейково. В някои разкази самодивите хващали орли, впрягали ги в колесниците си и с тях прекосявали девет планини, за да стигнат до своя зимен дом. Когато напролет орлите се връщали, били изморени и проскубани от дългото пътешествие.
Змейовете също напускали света на хората и слизали през пещерите към своята далечна земя. След Секновение гората ставала по-безопасна. Поне що се отнася до срещите със самодиви.
Змиите тръгват към змийския цар
Същата участ според поверията очаквала змиите и гущерите. На 29 август те се събирали и тръгвали към пещерата на змийския цар, която се намирала някъде накрай света или дълбоко под земята. Там прекарвали студените месеци и се показвали отново напролет.
Това вярване превръща Секновение в своеобразна граница между две половини на годината. Дивите и опасните създания се скриват, топлата вода става студена, а човешкият живот постепенно се прибира от полето към дома.
А ако самодивите заключат реката?
Народните разкази приписват на самодивите и способността да „заключват“ реки и извори. Водата можела да изчезне, а земята да остане суха.
В някои предания момите, които отивали за вода, носели със себе си вишни или череши. Хвърляли плодовете във вира, за да отвлекат вниманието на самодивите. Докато те ги събирали, момичетата бързо пълнели менците и се прибирали.
След Секновение подобна хитрост вече не била нужна. Самодивите си отивали и водите отново били свободни.
Ножове и ножици остават настрана
29 август бил смятан за опасен ден и затова работата се ограничавала. Особено внимавали с всичко, което реже – ножове, ножици и други остри предмети. Връзката с отсичането на главата на св. Йоан Кръстител е очевидна, а страхът от порязване и проливане на кръв определя голяма част от забраните.
Не се започвала нова работа. Не било препоръчително и да се тръгва на път. Във Велес празникът бил познат като „Църн свети Йован“. Жените не кроели и не шиели дрехи, защото се вярвало, че човекът, който ги носи, може да бъде сполетян от „чернило“ – нещастие или траур.
Един ден може да бъде „белязан“ за цяла година
Сред най-любопитните поверия е свързано не толкова с датата, колкото с деня от седмицата. На места внимателно следели в кой ден се пада Секновение. След това същият ден от седмицата можел да се смята за неблагоприятен чак до следващия 29 август. Тогава не се започвала важна работа и се спазвали различни ограничения.
Особено лош знак било Секновение да се падне в понеделник.
През 2026 година 29 август е събота. Ако следваме старото поверие съвсем буквално, тази година съботата получава незавидната роля на „белязания“ ден.
Без домати, диня и червено вино
Една от най-популярните забрани на Секновение е свързана с червения цвят. Не се ядели червени плодове и зеленчуци, защото напомняли за пролятата кръв на св. Йоан. Доматите, динята, червеното грозде и други подобни храни оставали извън трапезата.
Червеното вино също било забранено.
На места се избягвали дори кръгли плодове и зеленчуци, защото формата им можела да напомни отсечена глава. Тези поверия не са еднакви навсякъде. Народният календар никога не е бил написан като общ правилник и обичаите се различават според района.
Но дренки може
Пълното бездействие си имало изключения. На места Секновение било подходящо за събирането на диви плодове за зимнина – дренки, диви круши, киселици и други плодове, които вече са узрели в края на август. В нощта срещу празника в някои райони палели огньове. Те трябвало да пазят хората и домовете от злите сили в опасния момент между лятото и есента.
Така зад мрачната репутация на Секновение постепенно се очертава съвсем ясна логика. Старият човек е наблюдавал природата и е превръщал промените около себе си в истории, забрани и знаци.
Денят намалява – значи лятото е „посечено“. Водата изстива – значи вече не бива да се влиза в нея. Змиите започват да се крият – значи потеглят към своя цар. Горите утихват – значи самодивите са заминали. А на хората остава да приберат реколтата, да оставят ножовете за утре и да посрещнат есента.
За всеки случай – без червено вино.
Европейско кино, фотография и Рей Бредбъри. Трите любими теми на Рада. Обича да пътува, но рядко посещава едно и също място два пъти. Фен е на синия цвят и червеното вино… дори и да не е от глухарчета.
