Много думи и изрази, които използваме почти всекидневно, произлизат от латинския език. Често пренебрегваме произхода им, но те носят със себе си завладяващи истории и показват как латинският език продължава да присъства в ежедневната ни реч.
Изглежда невероятно, но латинският не е изчезнал напълно, както някои твърдят, и не е нужно да сте експерт, за да използвате думи от него: ние го правим всеки ден. Макар често да е наричан „мъртъв език“, латинският продължава да живее в множество думи и изрази като et cetera, mea culpa, alter ego и pro bono. Като малка машина на времето подобни изрази ни свързват с хората, които са употребявали същите думи преди хиляди години.
1. Post scriptum
Буквално означава „написано след“. Използваме го в писма (или имейли), за да добавим нещо след основния текст, често със съкращението „P.S.“
В миналото, когато писмата са били писани на ръка, поправките и допълненията невинаги са били лесни. Ако авторът е пропуснал нещо важно, можел да го добави след края на писмото, вместо да преписва всичко отначало. Именно тази практика стои зад употребата на post scriptum, която се е запазила и в дигиталната епоха.
2. Tabula rasa
В превод на български буквално означава „изстъргана плочка“. Често се използва, за да обозначи ситуация, в която всичко е забравено или изтрито и може да се започне отначало.
Изразът е свързан с античната практика да се пише върху дървени плочки, покрити с восък. За целта се използвал стилус, обикновено изработен от метал, кост или дърво. Единият му край бил заострен за писане, а другият позволявал восъкът да се заглажда и написаното да се заличава. Така плочката отново ставала чиста и готова за употреба.
3. Carpe diem
Буквално означава „улови деня“, а днес се използва като призив да се наслаждаваме на настоящето, без да се тревожим прекалено за бъдещето.
Изразът става прочут благодарение на римския поет Хораций, който го използва в една от своите оди. В оригиналния контекст значението е по-близко до „откъсни деня“, сякаш настоящият момент е зрял плод, който трябва да бъде откъснат навреме. Хораций ни напомня колко несигурно е бъдещето и колко важно е да ценим времето, с което разполагаме.
4. Curriculum vitae
Днес това е документът, който използваме, за да разкажем за образованието и професионалния си опит, но буквално означава „житейски път“.
Макар изразът да е латински, употребата му в съвременния смисъл на документ, представящ образованието, квалификацията и професионалния опит на даден човек, е сравнително нова. Тя се утвърждава през XX век. Днес „CV-то“ е визитната картичка на всеки, който кандидатства за работа, а латинското му название напомня, че професионалната биография е своеобразен разказ за изминатия житейски път.
5. Honoris causa
Когато този израз се използва днес, той се отнася до почетна академична степен, присъждана на човек с изключителни заслуги в дадена област, без непременно да е преминал през обичайното обучение за придобиването ѝ. Латинският израз означава „в знак на почит“.
Практиката има дълга история. Един от най-ранните документирани случаи е от 1479 г., когато Оксфордският университет предлага почетна докторска степен на Лайънъл Уудвил, влиятелен духовник и роднина на английския крал Едуард IV. Днес присъждането на такива степени е символичен начин университетите да отдадат признание на личности с важен принос към науката, културата и обществото.
6. Gratis
Когато казваме, че дадено нещо е „гратис“ (gratis), имаме предвид, че е безплатно. Латинската дума означава „без заплащане“ или „без възнаграждение“.
Произходът ѝ е свързан с идеята за благосклонност и благодарност. В латинския език тя се използва за действие, извършено доброволно или без очакване на материална отплата. С времето значението се насочва към нещо, което се предоставя безплатно. Днес думата е позната в множество европейски езици и често се среща в рекламите и търговията.
7. Et cetera (И така нататък)
Този латински израз означава „и останалите неща“ и се използва за съкращаване на дълги изброявания. В английския език най-често се среща като „etc.“, а българският му еквивалент е „и т.н.“.
Изразът има корени в класическия латински език, където et означава „и“, а cetera – „останалите“. Употребата му позволява да се избегне излишното изброяване, когато читателят или слушателят вече разбира за какво става дума. Любопитното е, че повече от две хилядолетия по-късно продължаваме да използваме същия принцип, при това със съкращение на латинския израз.
8. Дефицит (deficit)
Думата „дефицит“ означава „недостиг“ и се използва предимно в икономиката, за да обозначи ситуация, при която разходите надвишават приходите или наличните ресурси не са достатъчни за покриване на определени потребности.
Терминът произхожда от латинския глагол deficere, който означава „не достигам“, „липсвам“ или „изчерпвам се“. Формата deficit буквално означава „не достига“. В съвременната финансова терминология думата навлиза чрез френския език и постепенно се превръща в международно понятие. Днес говорим не само за бюджетен дефицит, но и за недостиг на време, кадри, ресурси и дори внимание.
Таня Ангелова е завършила „Психология“ и „Лингвистика и превод“. Обича музиката, танците, книгите, пътешествията, вкусната храна и добрата компания. Вярва, че всеки един от нас е ключът към промяната и щастието идва с вътрешния мир и хармония!
