Всеки уикенд След 5® • Твоето време, твоите правила представя вдъхновяващите истории на родните и световни знаменитости. Проследяваме пътя на успеха им, моментите на триумф и предизвикателствата, които са преодолели. Тази седмица нашият уикенд герой е Марадона.
Марадона беше много повече от футболист – той беше истинска природна стихия. Почитаха го като бог, страхуваха се от него, издигаха го на пиедестал, а после се отричаха от него. От прашните улици на бедния квартал Вия Фиорито до най-величествените стадиони на планетата – историята на живота му е забележителна. Това е историята на талантливото момче, което се издига от бедността, за да властва над футболния свят. Пътят към славата минава през битки със зависимости, сблъсъци с властта и неразривната връзка с хората, които го боготворяха. Ето някои интересни факти от живота му.
Диего Армандо Марадона е роден на 30 октомври 1960 г. в квартал Вия Фиорито, бедно предградие на аржентинската столица Буенос Айрес. Семейството му е многобройно – той е петото от осем деца. Живеят в малка къща, често без течаща вода. На тригодишна възраст получава първото си истинско кожено топче, за което по-късно споделя, че това е бил „най-щастливият момент в живота му до раждането на децата“.
В славната си 21-годишна футболна кариера играе за шест отбора – „Архентинос Хуниорс“, „Севиля“, „Бока Хуниорс“, „Барселона“, „Нюелс Олд Бойс“ и „Наполи“.
Марадона е посрещнат в Неапол като истинска звезда. Пристига с хеликоптер на 5 юли 1984 г., а стадионът е препълнен с 80 000 екзалтирани фенове. С екипа на „Наполи“ отбелязва 115 гола в 259 изиграни мача. Става два пъти шампион на Италия с неаполитанския отбор. В негова чест от 2020 г. бившият стадион „Сан Паоло“ носи името „Диего Армандо Марадона“.
През 1982 г. „Барселона“ плаща на „Бока Хуниорс“ 5 милиона паунда за легендарния нападател. През 1984 г. „Наполи“ привлича Марадона от каталунския клуб за 6,9 милиона паунда. Днес тези суми може да изглеждат незначителни, но за онова време са колосални.
Диего Марадона участва в четири световни първенства с националния отбор на Аржентина. С името му е свързан един от най-големите скандали в историята на световния футбол.
През 1986 г. в Мексико Аржентина побеждава Англия с 2:1 на четвъртфиналите, а впоследствие печели световната титла. Марадона отбелязва и двата гола срещу англичаните. Единият става известен като „Голът на века“ – изумителна демонстрация на техника, скорост и майсторство. Другият е отбелязан с ръка и се превръща в един от най-противоречивите голове във футбола. На въпрос след мача дали е използвал ръката си, Марадона отговаря: „Малко с главата на Марадона и малко с Божията ръка“.
В продължение на години Марадона се бори със зависимостта си от наркотиците, която оказва сериозно влияние върху живота и футболната му кариера. През 1991 г. е отстранен от състезателна дейност за 15 месеца, след като дава положителна проба за кокаин.
През 1994 г. Марадона отново се оказва в центъра на допинг скандал. След положителна проба за ефедрин и сродни вещества е отстранен от Световното първенство в САЩ. Така поредният му опит да се върне на върха завършва с тежък удар върху кариерата му.
Марадона не крие приятелството си с Фидел Кастро, което датира от 1987 г. Аржентинецът изпитва огромно възхищение към кубинския лидер и го определя като един от най-великите хора в историята. В знак на привързаността си към него Марадона си прави татуировка с образа на Кастро на левия крак. На дясната си ръка има татуировка на Че Гевара – аржентинския революционер, когото също приема за свое вдъхновение. „Нося го на ръката си и в сърцето си. Научих историята му, научих се да го обичам. Мисля, че знам истината за него“, споделя Марадона за Че Гевара.
Научавайки за смъртта на Фидел Кастро на 25 ноември 2016 г., Диего Марадона е съкрушен. „Обзе ме ужасен вик, защото той беше като втори баща“, споделя аржентинецът. По ирония на съдбата Марадона умира на същата дата четири години по-късно – на 25 ноември 2020 г.
През 2000 г. Марадона посещава Ватикана, а медиите разпространяват истории за неуважително отношение към папата. Всъщност самият футболист представя случката по различен начин. Той споделя, че е бил впечатлен от пищните златни тавани във Ватикана и се е обърнал директно към папа Йоан Павел II с думите: „Продайте златните тавани, за да помогнете на бедните“.
През 2016 г. Марадона се завръща във Ватикана за благотворителен мач и се среща с папа Франциск. Не се отрича от думите си от 2000 г. и отново изразява възмущението си от контраста между разкоша на Ватикана и бедността в света.
„Тогава бях отвратен от факта, че някой може да е такъв лицемер – да живее под златни покриви, но да ходи в бедните страни и да целува гладни деца. Тогава спрях да вярвам“, споделя Марадона за преживяното. След тази среща с папа Франциск футболистът отново намира пътя към вярата.
На 38-ия рожден ден на легендарния аржентинец, на 30 октомври 1998 г., в град Росарио е създадена църква в негова чест. Основният принцип на тази необичайна религия е, че Марадона е най-добрият футболист на всички времена и народи. Идеята за създаването на т.нар. Църква на Марадона принадлежи на двама аржентинци. Единият от тях признава: „Аз съм католик, но и друга религия завладя сърцето ми и се превърна в страст – Диего Марадона“, споделя Алехандро Верон, който има хиляди последователи по света. Църквата има своите десет заповеди.
На 30 октомври 2001 г. е отслужена първата литургия на новата вяра. Организаторите очакват около двайсет души, но идват над 500. От този ден започва и новото летоброене на последователите. Засега църквата на Марадона няма собствена сграда и място за служби. Има само две основни дати, на които се организират чествания – Рождеството на Марадона на 30 октомври и Великден на 22 юни. Именно на 22 юни 1986 г. Марадона отбелязва двата си знаменити гола срещу Англия на световното първенство в Мексико.
Може би най-точно описва живота му Джоел Бенсън в предговора към книгата си „Истинската история на Диего Марадона: неразказаната история на бога, бунтаря и падналия крал на футбола“: „Животът му не е просто спортна история. Това е разказ за мечтите, бунта, любовта и цената на безсмъртието. Разказ за човек, който докосна небето и падна от него, но въпреки това успя да стане вечен.“
Милена има туристическо образование, но обича да пише. Вдъхновяват я литературата, историята и тежкият рок. Разказва за красиви кътчета, забележителности и сложността в иначе простите човешки взаимоотношения.
