Всеки уикенд © След 5 • Твоето време, твоите правила представя вдъхновяващите истории на родните и световни знаменитости. Проследяваме пътя на успеха им, моментите на триумф и предизвикателствата, които са преодолели. Тази седмица нашият уикенд герой е Хосе Карерас.
Когато през 1990 г. трима тенори излизат на сцена в Рим в навечерието на финала на Световното първенство по футбол, малцина подозират, че това събитие ще промени историята на класическата музика.
Лучано Павароти, Пласидо Доминго и Хосе Карерас пеят пред хиляди зрители, а телевизионното излъчване достига до милиони по света. Концертът се превръща в културен феномен, а записът му става най-продаваният класически албум в историята.
За Карерас този концерт има още едно значение. Само три години по-рано той се бори за живота си.
Историята му започва далеч от огромните сцени и прожекторите. Хосе Мария Карерас-и-Кол е роден на 5 декември 1946 г. в Барселона, в квартала Сантс – работническа част на града, където животът след гражданската война не е лесен. Баща му, Хосеп Карерас, е бил учител по френски език, но след победата на режима на Франко му е забранено да преподава.
Семейството се издържа трудно – той започва работа като пътен полицай и по-късно като общински служител, а майката, Антония Кол, управлява малък фризьорски салон.
Музиката обаче винаги присъства в дома им. Бащата има баритонов глас и обича да пее. Малкият Хосе слуша внимателно, но истинската искра идва, когато е на пет години. Родителите му го водят на прожекция на филма „Великият Карузо“ с Марио Ланца. Детето е запленено. От този момент започва да пее арии из къщи и да пресъздава сцените от филма с удивителна точност.
Съседите се събират да слушат малкия „тенор“, а родителите му решават да му осигурят музикално обучение. На шест години той вече пее на училищна сцена. Малко по-късно започва уроци по пиано и пеене, а на осем години се появява по Испанското национално радио с арията „La donna è mobile“.
На единадесет години стъпва за първи път на сцената на Gran Teatre del Liceu – голямата опера на Барселона. За едно дете това е почти невероятно преживяване, но за Карерас тази сцена скоро ще се превърне във втори дом.
В младежките си години той учи музика в Консерваторията в Барселона. Родителите му настояват да има „сигурна професия“, затова записва и химия в университета. Скоро става ясно, че бъдещето му е другаде.
В края на 60-те години съдбата го среща с Монсерат Кабайе – едно от най-големите сопрана на своето време. Тя чува младия певец и веднага разпознава необикновения потенциал в гласа му. Кабайе настоява той да бъде включен в постановка на „Норма“ от Белини. Карерас е само на 23 години, но представянето му предизвиква силно впечатление.
След този дебют кариерата му започва да се развива с необичайна скорост. Само за няколко години той пее в Ла Скала в Милано, Метрополитън опера в Ню Йорк, Ковънт Гардън в Лондон и Виенската държавна опера – сцени, до които повечето певци стигат след десетилетия работа.
До 30-годишна възраст Карерас вече има в репертоара си над петдесет роли – нещо изключително рядко в света на операта. Гласът му е лиричен тенор с топъл тембър и силна емоционалност. Вместо да впечатлява с чиста сила, той печели публиката с чувствителност и драматична изразителност.
Работи с някои от най-влиятелните диригенти на века – Херберт фон Караян, Клаудио Абадо, Рикардо Мути, Леонард Бърнстейн. Записва десетки опери, концерти и рецитали, а дискографията му постепенно надхвърля 150 албума.
През 80-те години Карерас вече е сред водещите тенори в света. Именно тогава идва ударът, който променя живота му. През 1987 г., по време на записи в Париж, започва да усеща силна умора и проблеми с дишането. Медицинските изследвания показват тежка диагноза – остра лимфобластна левкемия. По онова време шансът за оцеляване при тази форма на заболяването е изключително малък.
Карерас прекратява всички участия и започва дълго и изтощително лечение. Месеци наред преминава през химиотерапия, операции и медицински процедури. В един момент губи толкова много тегло, че едва може да се движи.
През 1988 г. лекарите обявяват ремисия. След като се възстановява, Карерас решава да направи нещо, което ще има значение далеч отвъд музиката. Създава фондация за борба с левкемията – организация, която финансира научни изследвания и подпомага пациенти по целия свят.
Само две години по-късно идва и концертът в Рим. Любопитен детайл е, че идеята за „Тримата тенори“ първоначално се ражда като жест към Карерас – неговите колеги Павароти и Доминго искат да отпразнуват завръщането му на сцената след болестта. Това, което започва като благотворително събитие, се превръща в глобален феномен.
Концертите на тримата тенори събират десетки хиляди зрители по стадиони, а телевизионните излъчвания достигат до стотици милиони хора. За мнозина това е първият досег с операта.
Карерас продължава да пее още дълги години, макар и по-рядко. С времето работата му с фондацията за борба с левкемията се превръща в една от основните му каузи.
Днес неговото име се свързва не само с големите сцени на Ла Скала, Метрополитън опера или Виена. За много хора то означава и надежда – доказателство, че дори след най-тежките изпитания животът може да продължи.
Историята на Хосе Карерас започва в скромен квартал на Барселона и стига до най-големите сцени в света. Между тези две точки има десетилетия музика, една тежка битка за живот и решение славата да бъде използвана за кауза, която помага на други хора.
Василена е завършила „Българска филология“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Обича кучета, японската кухня и източната литература, зелена храна и филмите на Вим Вендерс. Умерена романтичка и отявлен пътешественик.
