Венецианското стъкло се отличава със своя блясък, красота и финес. Бурното развитие в производството на венецианското стъкло е свързано и със строежа на много катедрали, църкви и манастири, които биват украсени с изящни стъклописи, наречени витражи. Така Венеция се явява приемник на античното изкуство на стъкларите от Изтока.
В Европа през Х век Венецианската република става център на производството на стъклени предмети с много високо качество. Създадена е гилдия на стъклопроизводителите, която установява стандартите на занаята и се старае да съхрани тайните му. Затова през 1271 г. е приет друг закон, с който се забраняват вносът на стъкло от другаде и приемането на работа на стъклари чужденци.
Най-близко до Венеция се намира остров Мурано, който е и най-известен от островите. Островният комплекс е във Венецианската лагуна, на около 1.5 км северно от Венеция. Това са няколко острова, свързани помежду си с мостове. Площта им е 1.17 кв. км с население около 5000 жители. Мурано е родното място на венецианското стъкло. Този малък остров е известен като център на стъкларството от векове. Макар на него да има селище още от римско време, той се радва на благоденствие едва през 1291 г., когато като предпазна мярка срещу пожари тук са пренесени стъкларските пещи на Венеция. Това е било повече от логично, защото голяма част от постройките в града са били от дърво.
Въпреки „изгнанието“ майсторите стъклари от Мурано имали значително обществено влияние. Те се радвали на имунитет от съдебно преследване от Венецианската държава, а и дъщерите им често се женели в най-влиятелните венециански семейства. Съществувала и известна уловка – стъкларите не можели да напускат републиката. По този начин технологията на изработка на венецианското стъкло е една от най-ревниво и най-дълго пазените търговски тайни.
Продукцията на остров Мурано била много търсена от европейските кралски дворове, които заплащали добре за нея. Въпреки забраната стъкларите да напускат острова някъде в края на XV в. някои майстори успели да емигрират във Франция и Моравия, като там създали първите конкурентни центрове за производство на стъкло. По-късно такива центрове се появили в Англия и Холандия (днес Нидерландия).
В миналото всяка работилница си имала своите тайни на производство. Тайната на производството на муранско стъкло била строго пазена дотолкова, че Сенатът забранил износа както на готовата продукция, така и на счупеното стъкло. В миналото е било невъзможно да постъпиш на обучение при мурански майстор. Било е прието тайните на занаята да бъдат предавани от поколение на поколение, т.е. по наследство.
За да получи прозвището „майстор стъклар“, ученикът трябвало да чиракува в продължение на 15 години. В днешно време майсторската степен може да се получи само за няколко месеца. Най-известният съвременен майстор стъклар от Мурано се казва Силвано Синьорето. Той се оплаква от нежеланието на местните жители да се занимават с тежкия и трудоемък занаят на стъкларството. Това лека-полека води до криза в производството на муранско стъкло.
Тъй като стъкларството е част от културното наследство на Венеция, държавата защитава и рекламира това традиционно производство. Въведена е специална търговска марка наречена Vetro Artistico Murano. Правото да ползват тази марка имат само фирмите, които имат работилници на Мурано. Марката „Мурано“ е символ на изключително майсторство и има ненадминати образци.
В миналото остров Мурано е бил известен и със своите градини и дворци. Бил е любимо място за срещи на различни артисти, художници и писатели. До XVIII век тук са били изграждани много дворци. За съжаление почти всички са били разрушени през 1797 г. по време на окупацията на Венеция от Наполеон. Част от дворците тогава са били превърнати в „места за удоволствие“, където се играели и хазартни игри. Тези места са били наречени casins, откъдето произлиза и думата „казино“.
Музей на стъклото
Основан през 1861 г., днес Музеят на стъклото заема Palazzo Giustinian – един от големите дворци в лагуната на Венеция. Музеят е разделен на 3 отделни секции: в първатата е изложена археологическа колекция, включваща ценни предмети на стъкларското изкуство от египетско и далматинско стъкло; втората секция съдържа предмети произведени между XVIII и XIX век; в третата секция на музея са изложени продукти на съвременното и индустриалното стъкларско производство. В този интересен музей може да се видят инструменти и материали на стъкларското производство, както и да се проследи през какви етапи е преминал в развитието си стъкларският занаят и индустрия през вековете.
Как се прави стъклото?
Стъклото е едно от най-важните открития на човека. Има исторически сведения, че стъклото е използвано за пръв път през четвъртото хилядолетие пр. Хр. в Месопотамия и Египет като глазура на керамични съдове. Древните стъклени изделия били зеленикави на цвят поради наличието на железни примеси в пясъка, който се използвал при производството. Всъщност как се прави стъклото? Всичко започва в пещта. В нея се изсипва основният материал – кварцов пясък. Стъклото се прави от над 50% пясък, а той се топи по много интересен начин. При температура от 2000 градуса кварцовият пясък преминава от твърдо в течно състояние. Когато се втечни, молекулите му се разделят и започват да пропускат светлина. Но при такива високи температури кварцът е нестабилен и се държи като лава.
Важното е температурата на топене да се намали и сместа да се стабилизира. Това е задачата на добавките: натриев карбонат, варовик и доломит. Има още една задължителна добавка – натрошено стъкло. Когато изсипят натрошеното стъкло в кварцовата смес, температурата на топене спада значително до по-стабилните 1600 градуса. Стъклото, което познаваме, се ражда при тази температура. След 12 ч. при постоянна температура 1600 градуса сме получили безцветна течна смес. Стъкларите използват специална куха тръба, с която сместа се взема от пещта. За да придобие сместа определен цвят, тя се овалва в цветно натрошено стъкло, стрито на прах.
След като цветният прах полепне по основната смес, тя отново се поставя в пещта. След което се вади и се оформя постепенно в желаната от стъкларя форма. Оформянето става от стъкларя, който издухва въздух в кухата тръба и го вкарва в течната смес. Постепенно температурата на сместа се понижава и тя става като течен карамел. След като е постигната желаната форма, е необходимо предметът да бъде охладен постепенно, за да се избегнат напукване и счупване. За целта предметите се охлаждат постепенно в продължение на 12 часа.
Отначало в Мурано се изработвали предмети само от цветно стъкло, декорирани с емайл и злато в съответствие с традициите на Близкия изток. През XIII век на острова се преселват византийски стъклари, които донасят познания за изработка на стъклената мозайка (смалт). През следващите векове на острова се раждат различни технологии за обработка на стъклото , които се използват и до наши дни. Например авантюриновото стъкло – стъклената маса се смесва с частици мед, които при изстиването ѝ кристализират и създават ефект на бляскави точки. Технологията е открита случайно, когато един от майсторите неволно поръсил мед на прах в горещата стъклена смес, над която работел.
Друг местен вид стъкло се нарича кракелаж – неговата структура напомня натрошен лед, множество пукнатини, които оформят своеобразна рисунка. Ефектът се постига, след като още топлият стъклен предмет се потапя в хладка вода, а образуваните пукнатини след това се покриват с друг стъклен слой. Отначало по този начин правели имитации на старинни съдове от времето на Римската империя, но постепенно той станал много популярен и за оригиналните изделия.
Макар че основната технология е една и съща, има различни техники за изработка на мъниста и предмети от изтеглено стъкло. Най-известната е техниката „мурине“, при която различните цветни пластове се наслагват един върху друг и впоследствие стъкленият прът се нарязва под ъгъл – така се разкрива цветният мотив, заложен при напластяването.
Стъклената мозайка, наричана „милефиори“, се получава, когато в матрицата с формата на звезда се наслагват един върху друг разноцветни пластове – след нарязването се открива флорален мотив. През XV век бил изнамерен метод за изработка на кристал, в резултат на което островът Мурано станал единственият производител на кристални огледала в Европа. Там са създадени кристалното, емайлираното, многоцветното и млечнобялото стъкло, както и имитационните скъпоценни камъни. През XV век се развива и вторият център на стъклопроизводството в Европа – Бохемия (Северна Чехия).
