Понякога съдбата има странни хрумвания за хора, от които никой не е очаквал повече, освен едно скромно, посредствено съществуване.
Те не произлизат от знатни родове, не са учили в престижни университети, не са имали знаменити учители. И въпреки всичко им е предопределено да оставят трайни отпечатъци в историята, дори да променят нейния ход, извършвайки велики дела.
Може би оттам идва и сентенцията, че някои хора се раждат велики, а други се раждат, за да станат такива.
Ярък пример за това е животът на един велик мореплавател и откривател, който е познат на широката общественост и хората от цялата планета като Христофор Колумб. Истинското му име обаче и до днес остава неизвестно.
Има много догадки, митове и легенди, но кой да е очаквал, че от семейство на тъкачи ще произлезе толкова велик откривател, за да опише в хроники живота му приживе.
Историците още спорят относно родината му. Едни казват, че има данни за генуезийския му произход, други твърдят че е испанец, трети, че е грък, та дори и поляк. На италиански е известен като Кристофоро Коломбо, но има документирани факти, че неговите приятели са го наричали Кристовам, Кристуал и дори Кристоферус де Коломбо.
В последно време се налага версията, че е взел името си от прочут пират, живял по това време, известен като Коломбо. В учебниците и биографичните материали, писани след неговата смърт, са запечатани имената на корабите, на които е плавал по време на великите си открития – Пинта, Ниня, Санта Мария.
Но е малко известно, че в онези години, корабите по традиция се кръщават на светци, а самите мореплаватели са ги наричали с прякори. Де факто, историята е запомнила прякорите на корабите. Например: истинското име на Ниня, е било Санта Клара. Неизвестно и до днес остава името на Пинта, а Санта Мария е известна с „прякора“ – Ла Галета.
Колумб е роден около 1451 г. Точната дата също е неизвестна. Датата на смъртта му е спорна, но учените предполагат около 20 май 1506 г. През краткия си живот, защото той умира на 54 г., е направил четири велики морски пътешествия, за които спокойно можем да кажем, че са преобърнали света исторически.
Интересна съдба за човек, който вместо морско училище, е завършил училище за тъкачи. Това обаче не е попречило на бъдещия откривател, да се образова, получавайки общи познания по география.
Между 1470 и 1473 г. бащата на Колумб става търговец, а младият Христофор е ангажиран в семейната дейност. По онова време дори наум не му е минавало да плава из непознати морета и да открива нови земи.
През 1476 г. (макар и тук годината да не е съвсем категорична) се жени за Фелипа Монис Де Перестрелу. За нея се знае, че е внучка на сподвижник на Ерик Мореплавателя. Може би и тя е повлияла по някакъв начин на Колумб за бъдещите му морски начинания, но няма сигурни факти.
До 1486 г. великият пътешественик живее скромно в Португалия. Пътува по търговски въпроси до Англия, а точно по тези времена се говори усилено сред търговците за приказните богатства на Индия, за нейните подправки и необятни пазари. Всеизвестно е, че много мореплаватели вече търсят пряк път към тази далечна страна.
Явно тогава и Колумб се запалва по корабоплаването. Във времето, когато трескаво се организират и планират морски експедиции, Колумб също съставя план за своя експедиция. Той обаче не е одобрен от Португалския крал.
Това не отчайва упорития тъкач. Той се пренася с жена си в Кастилия. Там с помощта на търговци и банкери успява да организира експедиционен корпус. С него провежда първото си велико плаване (1492-1493). С три кораба, 90 моряка на борда и два месеца преход през Атлантика, Колумб прави първите си открития: Саргасово море, Бахамските острови.
На Бахамите, Колумбовата експедиция стъпва на 12 октомври 1492 г. Тази дата, записана в корабния дневник, остава официална за откриването на „новия свят“- Америка. На следващия ден пътешественикът стъпва на остров Сан Салвадоре.
Парадоксално е, че Колумб дори не предполага, че е открил нов континент. В следващите 10 дни той и екипажите под негова команда откриват останалата част от Бахамските острови, Куба и остров Хаити.
Завръща се в Кастилия през 1493 г. Окрилен от успеха, веднага организира второ плаване. Неговата продължителност е три години – от 1493 до 1496 г. Този път Колумб се отправя със 17 кораба и над 1500 души екипаж. Открива Доминика, Гваделупа, около 20 острова от Малките Антили, Ямайка и още няколко острова.
След приключването на второто пътешествие следва и голямото признание. Колумб е обявен от испанския двор за генерал и вицекрал на новите земи. Мореплавателят не губи време, а организира трета експедиция. Тя започва през 1498 и продължава до 1500 г. Той тръгва с 6 кораба. Три от тях командва лично. Останалите три са под командата на друг офицер.
Преплават Атлантика и поставят началото на откритията в Южна Америка. Стъпват на остров Маргарита (днес Венецуела), остров Тринидат и навлизат в устието на река Ориноко. Пътешествието приключва с ареста на Колумб през 1500 г. и връщането му в Кастилия, където е помилван от краля. Обвинен е в безобразни издевателства над населението, обитаващо новите колонии на Испания, които е открил.
Веднага се заема с организирането на нова експедиция. Тя започва 1502 г. и продължава до 1504 г. Тогава открива Хондураския залив, Никарагуа, Коста Рика, Панама, островите Мартиника. Експедицията навлиза в залива Удеба. Оттам се отправя отново на север, но претърпява корабокрушение край Ямайка и след оказана му помощ се завръща в Кастилия.
До края на живота си Колумб вярва, че е открил пътя до Индия и е стъпил на бреговете на Източна Азия. Заради тази историческа заблуда той нарича местното население на Америка – индианци. Така и остават познати за историята коренните жители на американския континент и до днес.
Откритията му водят до поставяне началото на световните колониални империи. Бум на експедиции от други държави се надпреварват в откриването и завладяването на нови земи. Това води до преразпределение на света между няколко велики морски сили за следващите столетия. Логично, следва и възходът на тези страни колониалистки, които напредват бързо и изпреварват останалите в развитието, използвайки ресурсите и несметните богатства на новия свят.
Откриването на Америка от „мореплавателя – тъкач“ има историческо съдбовно значение, както за местните жители, така и за европейците. За първите довежда до заличаване на цели народи, култури и цивилизации. Разрабени са огромните богатства на обширни територии и са заселени с колониалисти, които претапят местното население. Унищожена и изгубена завинаги е изключително богата местна култура, а оцелелите местни стават малцинство.
За сметка на това европейците донасят в техните земи конете и гроздето. Към Европа тръгват кораби, натоварени със злато, сребро, скъпоценности и нови земеделски култури, неизвестни за жителите на Стария континент. Те коренно променят храненето и въобще целият бит на европееца. А днес са основни за селското стопанство.
Въпреки плюсовете и минусите, за които е „виновен“ Колумб, в исторически план не може да се отрече фактът, че благодарение на делата му следва бърза и радикална промяна на света. И всичко това е извършил един „необикновен тъкач“, който дори не е бил добър математик. Пътешествията му по-скоро се основават на принципа „проба-грешка“, отколкото на някакви точни изчисления.
Известно е, че Колумб пренебрегва римската миля в корабоплаването, която е била приета за онова време – разработка на гръцкия философ Посидоний, сравняван по знания с Аристотел. Той предпочита да използва арабската, която от своя страна е по-дълга и води до погрешна преценка в изчисленията на градусите и географските ширини. А към това трябва да добавим и недостатъчните познания за големината на Земята, както и споровете около нейната сферичност.
Въпреки всички грешки и „некомпетентност“, в която е обвиняван от съвременните изследователи, записва своето име завинаги в историята, наравно с велики императори, царе, откриватели и военачалници. Неговата упоритост, амбициозност и оптимизъм го изтласкват от дъното на простолюдието към висините на световната известност и слава.
Христофор Колумб умира през 1506 г., а неговите останки в продължение на столетия пропътуват точно толкова разстояние, колкото изминава при пътешествията си приживе. Погребан е във Валядолид – Испания.
Три години по-късно гробът му е преместен в Севиля, където се намира семейният мавзолей. През 1542 г. синът му Диего моли останките му да бъдат прехвърлени в Сан Доминго – Доминиканската република. Испаньола – вторият по големина остров в карибския басейн става негов пристан.
През 1795 г. островът става френско владение, а тленните останки на великия откривател отново пътуват, този пък към Хавана – Куба. Сто години по-късно, през 1898 г., те отново са върнати в Севиля.
Така векове след своята смърт, Колумб продължава да обикаля света, търсейки покой. Накрая го намира в Испания, страната станала негова втора родина и предоставила „шанса на живота му“ – да остане завинаги в историята като Великия Христофор Колумб.
Янчо Николов е дипломиран журналист и специалист по връзки с обществеността, завършил Бургаския свободен университет. Има сертификат по криминалистика от Варненския свободен университет. Странен, ексцентричен и вглъбен. Идеалист, за неподходящото време и място.
