Науката напредва значително, а паралелно с нея и технологиите. В последните години се отделят милиарди долари за научни програми, свързани с изследването на близкия и далечен Космос.
Парадоксалното е, че знаем повече за Вселената, отколкото за Земята, на която живеем. Все още много въпроси свързани с геологичните процеси, устройството на планетата и какво се крие в океанските дълбини чакат своите отговори.
За сметка на това изследователите са убедени, че са разработили двигател, с който е напълно вероятно космически кораб да напусне Слънчевата система, в която се намираме.
Това доскоро се считаше за невъзможно, предвид огромните космически разстояния и размери на една галактическа система. За сравнение – Млечният път, галактиката, в която се намира и нашата Слънчева система, е с диаметър 100 000 светлинни години и дебелина 1000 светлинни години.
„Ръкавицата е хвърлена“ от австралийски учени, които са измислили начин да ускорят междузвезден наносателит, който да преодолее разстоянието до Алфа Кентавър вместо за сто, само за 20 години.
Изследователи от Австралийския национален университет са предложили начин за изстрелване на космически апарат като част от мащабен проект с наименованието Breakthrough Starshot.
Тяхната идея е фотонна двигателна система, състояща се от сто милиона лазера, да набави на апарата необходимата скорост. Своите изчисления са публикували в научното издание Journal of the Optical Society of the Bed and America.
Какво представлява самият апарат?
Това е наносонда с размери 3,5 на 3,5 см и тегло около грам, оборудвана с камери, сензори, радиоантени и ускорители. Тя ще бъде свързана със слънчево платно с размери 4 на 4 метра, дебелина сто нанометра и тежест един грам.
Самата идея за такова платно-устройство, което използва „натиска“ на светлината за движение, не е нова. За първи път е изложена от Константин Цилковски и теоретично обоснована от един от пионерите на ракетостроенето Фридрих Зандер.
През 2010 г. стартира японският сателит IKAROS, а САЩ изпратиха сондите LightSail-1 и LightSail-2 в Космоса, всички на този принцип. Сега австралийските учени са предложили начин за ускоряване на космическия кораб от геостационарна орбита с помощта на гигантска мрежа от лазерни системи.
Според изследванията, свързани с програмата Breakthrough Starshot, се предполага, че мощността, която ще даде на устройството необходимата скорост, е около 100 гигавата.
В тази връзка един от изследователите – Робърт Уорд, казва, че няма да е лесно да се достигнат до такива цифри, но не е невъзможно. Ученият напомня, че в момента най-големите батерии имат 100 пъти по-малко енергия.
Всеки комплекс в миниатюрното устройство ще се състои от хиляда сектора с хиляда модула с по 100 лазера. Всеки един от тези лазери ще е с дължина на вълната 1064 нанометра, излъчвайки киловат оптична енергия.
Според предварителни оценки цената на такава система ще достигне 8 млрд. долара, а цената на самата операция по ускоряване – още 6.
По време на полета до Алфа Кентавър, сателитът-сонда ще прави снимки и допълнителни измервания, които след това ще бъдат изпратени на Земята. Предполага се, че пет години след измерванията астрономите ще получат данни от спътника на Proxima Centauri – Proxima Centauri b, както и други екзопланети в системата, ако бъдат открити.
Янчо Николов е дипломиран журналист и специалист по връзки с обществеността, завършил Бургаския свободен университет. Има сертификат по криминалистика от Варненския свободен университет. Странен, ексцентричен и вглъбен. Идеалист, за неподходящото време и място.
