Древногръцкият „компютър“ беше разгадан. Новината обявиха учените от Лондонския университет. В изявление за пресата професор Тони Фрийт от Факултета по инженерство и машиностроене съобщава, че не само са успели да разгадаят 2000 годишната загадъчна машина, но и да пресъздадат неин съвременен модел.
„Механизмът от Антикитира“ е случайно открит при археологически проучвания край остров Антикитира в далечната 1900 г. Намерен е сред останките на потънал древен кораб. Оттогава досега устройството хвърляше в недоумение и ожесточени спорове учени от цял свят.
Оказва се, че механизмът е древен компютър, който се е използвал за прогнозиране на астрономически събития. Това е най-сложният древен механизъм отговарящ по-скоро на съвременен аналогов компютър, категорични са повечето изследователи на устройството.
Самият механизъм е изключително сложно устройство от 30 бронзови зъбни колела. Има способността да отчита точното местоположение на слънцето и планетите в Слънчевата система, лунните фази, слънчевите и лунните затъмнения, че дори и датите на Олимпийските игри.
Въпреки че през миналия век учените са постигнали голям напредък в изследването на механизма, все още оставаше загадката как работят предните предавки на устройството. А изследователите от Лондонския университет, не само че са разгадали напълно древния компютър, но са и създали съвременен работещ негов модел.
Моделът е уникален и е първият, който отговаря на всички веществени доказателства и описания, гравирани върху автентичния механизъм. Едва около една трета от древния артефакт е оцеляла. Тоест запазени са около 82 механизма.
От най-големия от тях, наречен фрагмент А, учените са добили представа за характеристиките на лагерите, стълбовете и блоковете, използвани в направата му. Друг фрагмент, с наименование D, е представен от диск, зъбно колело с 63 зъба и плоча.
Надписите, гравирани върху вътрешната страна на елементите, бяха разчетени едва през 2005 г, с помощта на триизмерен метод на рентгеново изображение. Най-удивителното е, че те описват космоса такъв, какъвто са си го представяли древните гърци. А техните представи не са по-различни от съвременните научни.
Описания са дадени на всички планети, движещи се по елиптични орбити, указващи данни за космическите цикли на всяка една от тях. Вниманието на учените е било привлечено от две числа: 462 и 442. Те съвпадат точно с циклите на Сатурн и Венера.
Когато се наблюдават от Земята, планетите периодично сменят своето местоположение спрямо звездите. Но да се изчислят тези цикли, е нужно астрономите или да следват положението на планетите с хилядолетия, или да ги изчислят. Последното се е смятало за невъзможно за древните учени.
Астрономията е древна наука и произхожда още от Вавилон. Но досега няма данни оттам древните гърци да са успели да извлекат 462-годишния цикъл за Венера, и 442-годишния цикъл за Сатурн, при това с невероятна точност.
Изследователите се съсредоточили върху древногръцки математически способ, описан от философа Парменид. Оказало се, че не само успели да изчислят циклите на Сатурн, Венера и всички останали планети, но и разгадали принципа, по който „механизмът от Антикитира“ работи.
Веднага след този пробив, изследователите създават модел, аналитичен на античния, способен да изчислява точните планетарни цикли. „Невероятно е колко малко знаем за древните учени и колко погрешно сме мятали, че областите, в които са се развили, са на по-ниско ниво от съвременното“, дивят се от екипа на професор Тони Фрийт.
Оказва се, че съвременната наука използва фундаментални основи на древните учени, а в някои случаи дори си помага с техните методологии за преоткриване на факти, описани преди хилядолетия.
Янчо Николов е дипломиран журналист и специалист по връзки с обществеността, завършил Бургаския свободен университет. Има сертификат по криминалистика от Варненския свободен университет. Странен, ексцентричен и вглъбен. Идеалист, за неподходящото време и място.
