Независимо дали това се дължи на научната фантастика или на факта, че можете да го видите със собствените си очи от Земята, Марс от векове пленява въображението на хората. Той е една от най-близките до нас планети и е изучавана с всевъзможни научни инструменти на борда на различни безпилотни космически сонди, които са го изследвали и продължават да го правят.
И все пак, въпреки това, има някои големи въпроси за Марс, които остават без отговори. Отговорите, които биха могли да хвърлят светлина дори върху нашето далечно минало и бъдеще, като се има предвид, че Земята, Марс и всички съседни планети са родени от една и съща космическа материя.
Някои големи въпроси за Марс вече са получили отговор. Например знаем, че много видими характеристики на Марс са доказателство, че някога е имал океани и защитно магнитно поле. Но един конкретен въпрос е в главата на професор Кей Хиросе от катедрата по науки за Земята и планетите в Токийския университет: Защо изобщо е имало магнитно поле около Марс и защо то е било там толкова кратко?
Решен да отговори на този въпрос, екип, ръководен от докторанта Шунпей Йокоо в лабораторията на Хиросе, проучи нов начин за проверка на нещо толкова отдалечено от нас както във времето, така и в пространството, пише ScienceDaily.
„Магнитното поле на Земята се задвижва от невъобразимо огромни конвекционни потоци от разтопени метали в нейното ядро. Смята се, че магнитните полета на други планети работят по същия начин“, казва Хиросе. „Въпреки че вътрешният състав на Марс все още не е известен, данните от метеоритите показват, че той е от разтопено желязо, обогатено със сяра. Освен това сеизмичните показания от сондата на НАСА InSight на повърхността ни казват, че ядрото на Марс е по-голямо и по-малко плътно, отколкото се смяташе досега. Тези неща предполагат наличието на допълнителни по-леки елементи, като например водород. С тези подробности подготвихме железни сплави, които очакваме да съставляват ядрото, и ги подложихме на експерименти.“
Експериментът включва диаманти, лазери и една неочаквана изненада. Йокоо прави проба от материал, съдържащ желязо, сяра и водород, от който той и екипът му очакват, че някога е било изградено ядрото на Марс. Те поставят тази проба между два диаманта и я компресират, докато я нагряват с инфрачервен лазер. Така симулират очакваните температура и налягане в ядрото.
Наблюденията на пробата с рентгенови и електронни лъчи позволили на екипа да представи какво се случва по време на топенето под налягане и дори да картографира как се променя съставът на пробата през това време.
„Бяхме много изненадани да видим едно специфично поведение, което може да обясни много неща. Първоначално хомогенният Fe-S-H се раздели на две различни течности с ниво на сложност, което не е наблюдавано досега при този вид налягане“, казва Хиросе. „Едната от железните течности беше богата на сяра, а другата – на водород, а това е ключово за обяснението на раждането и в крайна сметка на смъртта на магнитното поле около Марс.“
Течното желязо, богато на водород и бедно на сяра, тъй като е с по-малка плътност, би се издигнало над по-плътното течно желязо, богато на сяра и бедно на водород, предизвиквайки конвекционни течения. Тези течения, подобни на тези на Земята, биха задвижили магнитно поле, способно да поддържа водорода в атмосферата около Марс, което от своя страна би позволило съществуването на вода като течност.
Това обаче не се е случило. За разлика от вътрешните конвекционни течения на Земята, които са изключително дълготрайни, след като двете течности са се отделили напълно, не е имало повече течения, които да задвижват магнитното поле. И когато това се е случило, водородът в атмосферата е бил издухан в космоса от слънчевия вятър, което е довело до разпадане на водните пари и в крайна сметка до изпаряване на марсианските океани. И всичко това се е случило преди около 4 милиарда години.
„Може би си мислите, че един ден Земята също може да загуби магнитното си поле, но не се притеснявайте – това няма да се случи поне до един милиард години“, казва Хиросе.
Европейско кино, фотография и Рей Бредбъри. Трите любими теми на Рада. Обича да пътува, но рядко посещава едно и също място два пъти. Фен е на синия цвят и червеното вино… дори и да не е от глухарчета.
