В езика ни има много по вид думи: някои са заемки от чужди езици, други са неологизми – нови/новоизмислени думи, трети са изключително древни – такива са родовите названия. Всички те създават богатството на езика.
Замисляли ли сте се обаче защо в българския език има повече от една дума за назоваване на предмети, действия или характеристики, чийто синоним не е взет от чужд език? (Такъв пример е синонимът на българската дума „благодаря“ – френската „мерси“.)
На този въпрос отговаря Людмила Филипова в книгата си „Войната на буквите“ (по която БНТ дори създаде сериал), като работи по статията на езиковеда Мария Георгиева.
Причината се крие във времето, в което българите идват в земите, населявани от славяните. Българите и славяните се обединяват, и езикът, който използват, си служи с думи както с български, така и със славянски произход. Някои от тези думи са запазени и днес.
Такива думи са:
(Славянска – Българска дума)
➤ „красив“ и „хубав“
➤ „зъл“ и „лош“
➤ „любов“ и „обич“
➤ „бягам“ и „тичам“
➤ „пъстър“ и „шарен“
➤ „слагам“ и „турям“
➤ „родина“ и „татковина“
➤ „ходя“ и „вървя“
➤ „летя“ и „хвърча“
➤ „ленив“ и „мързелив“
Лора (да, като Лора на Яворов) е студент по българска филология. Голямата ѝ страст е към историите, раждащи се тихомълком и чакащи да бъдат разказани. Вярва, че във всеки от нас дебне поне едно от „седемте чудеса на света“ – писането и танцът са нейните.