Елизабет Улридж Грант, известна със сценичното си име Лана Дел Рей, е американска певица и авторка на песни, родена на 21 юни 1985 г. Кариерата ѝ започва още в младежките ѝ години, когато пише песни и пее по клубове в Ню Йорк.
В интернет все още може да се открие видео на изпълнителка Лизи Грант от 8 юни 2009 г., на което се вижда младо, обикновено облечено изрусено момиче, пеещо на сцената на нюйоркското шоу „The Variety Box“.
Гласът на Грант е силен, но тя изглежда срамежлива и говори тихо на публиката в отговор на бледите аплодисменти. Момичето изглежда като стотици други изпълнители, които пеят от сърце на сцените на клубове и барове в Ню Йорк с надеждата, че някой ден ще бъдат забелязани.
Музиката на Лана Дел Рей е известна със своето кинематично звучене с препратки към американската поп култура, класическия Холивуд, Americana и естетиката на 50-те, 60-те и 70-те години на XX век.
Преди големия си пробив Лана сама изгражда важна част от визуалната си идентичност и публикува свои видеа онлайн, но ранните ѝ записи вече са свързани и с независимия лейбъл 5 Points Records. Сред личностите, които оказват влияние върху музикалния вкус на Елизабет, са Елвис Пресли, Джанис Джоплин, Еминем и Бритни Спиърс.
Първия си договор Лана подписва през 2007 г. със звукозаписната компания 5 Points Records. Лейбълът издава ранния ѝ албум „Lana Del Ray a.k.a. Lizzy Grant“ през януари 2010 г. През април същата година Дел Рей прекратява отношенията си с 5 Points Records, а след пробива на „Video Games“ подписва нови договори със Stranger Records, Interscope и Polydor.
През 2011 г. издава парчето „Video Games“ и сама създава видеото към него, като използва архивни кадри и собствено монтирани изображения. След като песента и видеото стават интернет хитове с милиони гледания, в края на 2011 г. излиза сингълът „Born to Die“, който подготвя пътя към едноименния ѝ албум.
В края на януари 2012 г. излиза албумът ѝ „Born to Die“, който достига до номер едно в 11 страни и превръща Лана Дел Рей в едно от най-обсъжданите имена в световната поп музика. Албумът влиза силно в европейските класации, а песни като „Video Games“, „Born to Die“, „Blue Jeans“ и „Summertime Sadness“ се превръщат в ключови заглавия от ранния ѝ каталог. EP-то „Paradise“ излиза по-късно през 2012 г. и е включено в разширеното издание „Born to Die: The Paradise Edition“.
Лана печели Q Award за „Next Big Thing“, GQ Award за „Woman of the Year“, BRIT Award за „International Breakthrough Act“ и MTV Europe Music Award за „Best Alternative Act“. Дел Рей e лице на модната марка H&M за есенната кампания на 2012 г., в която изпълнява и кавър на „Blue Velvet“. Пак тогава участва и в кампанията за Jaguar F-Type, за която е свързана с песента „Burning Desire“.
След успеха на „Born to Die“ Лана Дел Рей продължава да развива образа си извън рамките на краткотрайния интернет феномен. Албуми като „Ultraviolence“, „Honeymoon“, „Lust for Life“, „Norman Fucking Rockwell!“, „Chemtrails over the Country Club“ и „Blue Banisters“ показват, че тя не разчита само на носталгична визия, а изгражда цял авторски свят с повтарящи се теми – любов, самота, Америка, слава, женска уязвимост и самоирония.
През 2023 г. Лана Дел Рей издава албума „Did You Know That There’s a Tunnel Under Ocean Blvd“, който затвърждава позицията ѝ като една от най-разпознаваемите авторки в съвременната алтернативна поп музика. Албумът получава пет номинации за наградите Grammy през 2024 г., включително за „Албум на годината“ и „Най-добър алтернативен музикален албум“, а песента „A&W“ е номинирана за „Песен на годината“ и „Най-добро алтернативно музикално изпълнение“.
През 2024 г. Лана Дел Рей оглавява Coachella – един от най-големите музикални фестивали в света. Същата година тя прави и изненадваща поява на Stagecoach, фестивал, свързан основно с кънтри музиката. Тези участия подсилват усещането, че в следващия етап от кариерата си тя все по-смело се обръща към кънтри, Americana и южняшки музикални влияния.
През 2025 г. тази посока става още по-видима. Лана Дел Рей участва на Stagecoach и представя нови песни, сред които „Henry, come on“ и „Bluebird“. Те са свързани с дълго подготвяния ѝ следващ албум, който през годините е обявяван под различни заглавия, включително „Lasso“ и „The Right Person Will Stay“.
Към 2026 г. следващият студиен албум на Лана Дел Рей остава сред най-очакваните ѝ проекти. В публичните информации около него се появява и заглавието „Stove“, но заради промените в плановете е по-точно да се говори за подготвян, а не за окончателно излязъл албум. Забавянето се вписва в начина, по който Дел Рей подхожда към кариерата си през последните години – без да бърза да следва краткия цикъл на поп индустрията и с все по-ясен стремеж към лични, автобиографични и жанрово смесени песни.
Така Лана Дел Рей изминава пътя от срамежлива клубна певица с името Лизи Грант до артист с трайно влияние върху звука, визуалния език и настроението на поп музиката през XXI век. Нейната кариера показва как един образ, започнал от домашно монтирани видеа и носталгична естетика, може да се превърне в цял музикален свят – разпознаваем, копиран и постоянно развиван.
Завършил е журналистика, работил е в радио и онлайн издания. Обича хубавото кафе, джаза на живо и често сменя града заради нови преживявания. Свободното си време посвещава на спорт, кулинарни експерименти и пътувания.
