Андреа Бочели е италиански тенор, роден през 1958 г. в Лаятико, Тоскана. Кариерата му преминава с еднакъв успех през операта, класическата музика и попа, а продадените му албуми по света вече са над 90 милиона. Пял е с Лучано Павароти, Сара Брайтман, Селин Дион, Лаура Паузини, Кристина Агилера, Ед Шийрън, Дуа Липа и много други световни звезди.
Бочели е роден с вродена глаукома и още от ранното си детство има сериозни проблеми със зрението. Претърпява множество операции, но въпреки това вижда ограничено. На 12 години, докато играе футбол като вратар, топка го удря силно в лицето. Получава кръвоизлив и след инцидента губи зрението си напълно.
Музиката присъства в живота му много преди това. На шест години започва да учи пиано, а по-късно свири на флейта и саксофон. Още като момче обича да пее, а през 1970 г. печели първото си певческо състезание с „’O sole mio“. Гласът постепенно се превръща в инструмента, на който решава да посвети живота си.
Въпреки музикалните си амбиции Бочели завършва право в Университета в Пиза и за кратко работи като юрист. Докато учи и усъвършенства пеенето си, изкарва пари като пианист в местни барове. Взима уроци при Лучано Бетарини, а по-късно работи и с легендарния тенор Франко Корели.
Големият пробив идва в началото на 90-те години. Бочели записва демоверсия на „Miserere“, написана за Дзукеро и Лучано Павароти. Записът стига до Павароти, който остава впечатлен от гласа му. Скоро след това Бочели е забелязан от продуцентката Катерина Казели и подписва със Sugar Music.
През 1994 г. печели категорията за нови изпълнители на фестивала в Санремо с „Il mare calmo della sera“. Същата година излиза и дебютният му албум със същото име, а Бочели прави и своя оперен дебют като Макдъф в „Макбет“ на Верди. На Коледа е поканен да изпълни „Adeste Fideles“ във Ватикана пред папа Йоан Павел II.
През 1995 г. се появява песента, която ще промени кариерата му – „Con te partirò“. Година по-късно тя получава нов живот като дует със Сара Брайтман под заглавието „Time to Say Goodbye“. Изпълнението се превръща в международен хит и остава едно от най-разпознаваемите произведения в кариерата на Бочели.
„Vivo per lei“ също се превръща в един от символите на ранната му кариера. Оригиналната италианска версия Бочели записва с певицата Джорджа, а по-късно песента получава версии на испански, френски и немски език с различни партньорки. Почти три десетилетия по-късно той отново се връща към нея – през 2024 г. записва „Vivo por Ella“ с Карол Джи.
Сред най-големите му международни успехи е и „The Prayer“ със Селин Дион. Песента е създадена за анимационния филм „В търсене на Камелот“ и печели „Златен глобус“ за най-добра оригинална песен. Получава и номинация за „Оскар“.
Успехът в поп музиката никога не откъсва Бочели от операта. През годините той изпълнява и записва произведения като „Бохеми“, „Тоска“, „Трубадур“, „Вертер“, „Кармен“, „Палячи“, „Селска чест“, „Андре Шение“, „Турандот“, „Аида“, „Манон Леско“ и „Лючия ди Ламермур“. Работи с диригенти като Зубин Мета, Лорин Маазел, Сейджи Одзава и Пласидо Доминго.
През 1999 г. поставя необичайно постижение в американската класация за класически албуми. По едно и също време „Sacred Arias“, „Aria – The Opera Album“ и „Viaggio Italiano“ заемат първите три места. Постижението му носи място в „Рекордите на Гинес“. През 2010 г. Бочели получава и звезда на Алеята на славата в Холивуд.
Личният му живот също е тясно свързан с музиката. През 1992 г. се жени за Енрика Чензати. Двамата имат двама сина – Амос и Матео, преди да се разделят през 2002 г. Амос учи пиано, но избира инженерството за своя професионална посока, докато Матео тръгва по стъпките на баща си и изгражда собствена кариера като певец.
През 2002 г. Бочели среща Вероника Берти, която по-късно става и негов мениджър. Дъщеря им Вирджиния се ражда през 2012 г., а Андреа и Вероника сключват брак през март 2014 г. И Матео, и Вирджиния вече са заставали до баща си на сцената. Първият записан дует на Андреа и Матео е „Fall on Me“, включен в албума „Sì“ от 2018 г.
През 2011 г. певецът създава Andrea Bocelli Foundation, чрез която подкрепя образователни и социални проекти. През април 2020 г., в разгара на пандемията от COVID-19, той пее в празната Миланска катедрала. Концертът „Music for Hope“, излъчен на живо по интернет, е гледан от милиони хора по света и се превръща в едно от емблематичните музикални събития от периода на локдауните.
През 2024 г. Бочели отбелязва 30 години от началото на международната си кариера с мащабния проект „Duets – 30th Anniversary“. В албума събира известни свои дуети и нови записи с изпълнители като Шаная Туейн, Крис Стейпълтън, Гуен Стефани, Марк Антъни, Карол Джи и сина си Матео. Заедно с Матео записва и нова версия на „Time to Say Goodbye“, а аранжиментът е дело на Ханс Цимер.
Историята му е разказана и в документалния филм „Andrea Bocelli: Because I Believe“, който показва не само световната му кариера, но и детството, семейството и живота му извън сцената.
И десетилетия след първите си успехи Бочели продължава да присъства на някои от най-големите световни сцени. През февруари 2026 г. той изпълни „Nessun dorma“ от „Турандот“ по време на церемонията по откриването на Зимните олимпийски игри в Милано и Кортина.
На 25 септември 2026 г. излиза специалното 30-годишно издание на „Romanza“ – албума, който превръща Бочели в световна звезда и остава най-продаваният в кариерата му с над 19 милиона копия. Юбилейното издание включва „Con te partirò“, „Vivo per lei“, „Time to Say Goodbye“ и неиздавана досега разширена версия на „Con te partirò“.
Завършил е журналистика, работил е в радио и онлайн издания. Обича хубавото кафе, джаза на живо и често сменя града заради нови преживявания. Свободното си време посвещава на спорт, кулинарни експерименти и пътувания.
