Всеки уикенд След 5® • Твоето време, твоите правила представя вдъхновяващите истории на родните и световни знаменитости. Проследяваме пътя на успеха им, моментите на триумф и предизвикателствата, които са преодолели. Тази седмица нашата уикенд героиня е Пинк.
Предизвикателен стил и изключително емоционално звучене, което не оставя никого равнодушен. Розовата бунтарка буквално излива душата си чрез музиката. Вероятно това е причината тя да е толкова пленителна и неповторима.
Бонбонено розовото в артистичния ѝ псевдоним, като че ли не подхожда особено на бурния ѝ темперамент, но именно с него я познава целия свят – Пинк. Момичето, което успя да се отърси от тежките семейни проблеми, да се измъкне от хватката на дрогата и алкохола, за да постигне своята мечта – да твори, да пее, да намира красотата в музиката. И го прави повече от успешно.
Днес тя е майка на две деца и любяща съпруга. Вероятно от щурото момиче с пиърсинг на носа и розова коса не е останало много, но ние обичаме и вече порасналата Пинк. Защото пораснахме заедно. Дали станахме по-мъдри… не знам, но успяхме да запазим любовта си към музиката така силна, както беше преди години. Когато животът наистина изглеждаше розов.
Нейното име е Алиша Бет Мур, но всички я познаваме като Пинк. Тя е сред най-успешните американски поп рок изпълнители на своето поколение. Родена е на 8 септември 1979 г. в Дойлстаун, Пенсилвания. Майка ѝ Джудит е медицинска сестра, а баща ѝ Джим Мур е ветеран от войната във Виетнам. Именно той има голямо влияние върху любовта ѝ към музиката – свири на китара, пише песни и често пее с дъщеря си.
Когато Пинк е малка, родителите ѝ се разделят. Семейните проблеми оставят отпечатък върху детството и тийнейджърските ѝ години, които самата тя по-късно многократно описва като бурни. Музиката се превръща в мястото, където може да изрази гнева, несигурността и чувството си, че не се вписва. Още като тийнейджър започва да пише песни, пее в клубове във Филаделфия и постепенно привлича вниманието с дрезгавия си глас и сценично присъствие.
През 1995 г. Алиша Мур става част от женската R&B група Choice заедно с Криси Конуей и Шарън Фланаган. Триото подписва договор с LaFace Records, а песента им „Key to My Heart“ намира място в саундтрака на филма „Kazaam“. Групата така и не успява да издаде записания си албум и се разпада, но периодът се оказва решаващ за Алиша. Тя получава възможност да започне солова кариера и приема артистичното име Пинк.
Първият ѝ самостоятелен албум „Can’t Take Me Home“ излиза през 2000 г. и я представя пред публика предимно като R&B изпълнител. От него идват хитовете „There You Go“, „Most Girls“ и „You Make Me Sick“. Албумът достига №21 в Billboard 200, а успехът му отваря пътя към кариера, в която Пинк постепенно започва сама да определя както звученето, така и образа си.
Истинският пробив идва с „M!ssundaztood“ през 2001 г. Пинк се отдалечава от R&B формулата на дебюта си и обръща поглед към поп рока. „Get the Party Started“, „Don’t Let Me Get Me“, „Just Like a Pill“ и „Family Portrait“ я превръщат в световна звезда. Следват „Try This“, „I’m Not Dead“, „Funhouse“, „The Truth About Love“, „Beautiful Trauma“ и „Hurts 2B Human“, а сред най-разпознаваемите ѝ песни остават „Who Knew“, „So What“, „Raise Your Glass“, „Try“, „Just Give Me a Reason“ и „What About Us“.
Една от песните, които най-силно бележат по-зрелия период в кариерата ѝ, е „Just Give Me a Reason“ с Нейт Рюс. Баладата достига първото място в Billboard Hot 100 и се превръща в един от най-големите международни хитове на Пинк. През годините тя изгражда и характерен концертен стил, в който пеенето на живо върви ръка за ръка с акробатика на десетки метри над сцената и публиката.
Пинк е омъжена за бившия професионален състезател по мотокрос Кари Харт. Двамата се запознават през 2001 г., а през 2006 г. сключват брак. През 2008 г. обявяват раздялата си, но по-късно успяват да възстановят отношенията си. През 2011 г. се ражда дъщеря им Уилоу Сейдж Харт, а на 26 декември 2016 г. семейството посреща сина си Джеймисън Муун Харт. Семейството често присъства и в музикалния свят на Пинк, а Уилоу дори записва песента „Cover Me in Sunshine“ заедно с майка си.
През 2023 г. Пинк издава „Trustfall“. Заглавната песен, както и „Never Gonna Not Dance Again“ и „When I Get There“, показват, че повече от две десетилетия след дебюта си тя продължава да намира място в съвременния поп. Албумът достига първото място във Великобритания, а песента „Trustfall“ се превръща в един от най-разпознаваемите ѝ хитове от последните години.
Последвалото „Summer Carnival“ се превръща в едно от най-мащабните турнета в кариерата ѝ. Серията от концерти, започнала през 2023 г. и приключила през ноември 2024 г., преминава през Европа, Северна Америка, Австралия и Нова Зеландия. Пинк отново доказва защо сценичните ѝ спектакли са толкова разпознаваеми – с музика на живо, огромна продукция и въздушна акробатика, която отдавна е нейна запазена марка.
Към днешна дата Пинк има 3 награди Grammy от 21 номинации, 7 отличия MTV Video Music Awards, включително престижната награда „Michael Jackson Video Vanguard“, както и специалната награда за изключителен принос към музиката на BRIT Awards от 2019 г. Тя е първият международен изпълнител, удостоен с това отличие. През 2013 г. Billboard я обявява за „Жена на годината“, а още в края на първото десетилетие на века тя оглавява класацията на изданието за изпълнител на десетилетието в категорията Pop Songs.
Повече от четвърт век след излизането на „Can’t Take Me Home“ Пинк има над 60 милиона продадени албумни еквивалента по света, 15 сингъла в Топ 10 на Billboard Hot 100 и четири песни, стигнали до №1. Розовата коса отдавна не е задължителна, но характерът, заради който публиката я хареса още в началото, си е там.
Юлиян Лазаров е журналист с дългогодишен опит в радио и телевизия. В професионалната му биография са БНР, Нова ТВ, Радио Energy, ТВ Европа и др. Обича спорта, музиката и стойностното кино.
