На 4 април рожден ден празнува Христо Мутафчиев – актьор, когото трудно можеш да сбъркаш, независимо дали го гледаш на сцена, на екран или просто го чуеш. Той е роден през 1969 г. в Карлово в семейство, което няма пряка връзка с театъра. Пътят му обаче тръгва натам сравнително рано.
Следва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, където попада в класа на проф. Надежда Сейкова и Илия Добрев и завършва през 1994 г. – време, в което театърът у нас преминава през сериозни промени. Първите му професионални стъпки са в Драматичния театър в Пловдив.
Не след дълго се премества в Малък градски театър „Зад канала“ – сцена, с която остава свързан дълги години и където изгражда голяма част от актьорската си идентичност. Там минава през различни роли – от класически текстове до по-съвременни пиеси, без да се затваря в един типаж. През годините получава редица отличия – „Икар“, „Аскеер“, както и орден „Св. св. Кирил и Методий“.
Паралелно с театъра започва да се появява и на екран. За зрителите той е познат от сериали като „Дунав мост“, „Клиника на третия етаж“, „Под прикритие“, „Църква за вълци“, както и от редица телевизионни продукции. В киното присъства със запомнящи се роли – „Пансион за кучета“, „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, „Съдилището“, „Нежни куршуми“.
Има и друга страна от работата му, която често остава на заден план, но е също толкова разпознаваема – гласът. Мутафчиев стои зад герои, които няколко поколения познават отлично – Сид от „Ледена епоха“, персонажи от „Шантави рисунки“, „Аладин“, „Принцът на Египет“, „Стюарт Литъл“.
От 2005 г. той е председател на Съюза на артистите в България. Още преди това Христо е сред най-активните гласове, когато става дума за условията, в които работят актьорите, финансирането на културата и мястото на изкуството у нас.
През 2010 г. животът му рязко се променя след тежък инсулт. Следва дълъг период на възстановяване, в който нищо не идва лесно. Рестартът на кариерата му и неговото връщане към сцената е нещо, извоювано с усилие, и точно затова прави още по-силно впечатление.
През 2021 г. печели „Аскеер“ за ролята си в „Плач на ангел“ – още едно доказателство, че остава активен и търсен актьор. Участва в театрални постановки и музикални проекти, появява се в телевизионни формати и не стои настрана от случващото се в културния живот.
В личния си живот има син – Асен, който също тръгва по актьорския път. Той е плод на краткия му брак с актрисата Лиза Шопова. По-късно създава семейство с настоящата съпругата си Елица, с която имат дъщеря. Семейството остава една от опорите му извън сцената.
Историк по образование и разказвач на истории по професия. Следи отблизо културните събития и вярва, че добрата журналистика започва с любопитство. Харесва театър, пътувания и улично изкуство. Вдъхновява я градската среда и често ще я видите с фотоапарат на рамо.
