Всеки уикенд © След 5 • Твоето време, твоите правила представя вдъхновяващите истории на най-големите звезди от родната и световна сцена. Проследяваме пътя на успеха им, моментите на триумф и предизвикателствата, които са преодолели. Тази седмица нашият уикенд герой е Любо Киров.
Има артисти, които правят музика. Има и такива, които превръщат музиката в живот. Но има само няколко, които докосват душата така, че сякаш пеят точно за теб. Един от тях е Любо Киров. Всяка негова песен звучи като откровение, всяка дума – като изповед. Не защото иска да впечатли, а защото не знае друг начин да бъде на сцената, освен с истината в гласа си.
Роден в Плевен, Любо израства с две страсти – музиката и изкуството. Учи се да свири на пиано и барабани, но не спира и да рисува. Впоследствие завършва Националната художествена академия, което остава траен отпечатък в начина, по който усеща света – с цвят, дълбочина и смисъл. И макар музиката да го отвежда до най-големите сцени, рисуването никога не изчезва от живота му. Защото при него всичко е въпрос на емоция – независимо дали я излива върху платно, или в песен.
Първите му стъпки на сцената не са в поп музиката, а в дуум метъл бандата Mortal Remains. След това идва и Mr. White, но истинският пробив е с група Те – онзи красив период от 2000 до 2007 година, когато радиата ни заливаха с песни като „Има ли цветя“, „Искам“, „All Right“, „Различен“. Със Simply Red, Incognito и Simple Minds на една сцена, Те и Любо не просто се доказаха – те създадоха поколение слушатели, които се научиха да обичат с музика.
След 2007 година започва соловата му кариера – с „Отново вярвам“, „Говори ми на ти“, „Mога“, „На края на света“… Песни, които не остаряват, защото носят нещо, което не може да бъде подправено – искреност. Когато Любо пее, той не играе роля. Той преживява. И слушателят го усеща.
В албумите „Знам“, „Както преди“, „Целуни ме“ и най-новия „Ново сърце“ няма излишно. Само емоция – прецизна, изстрадана, вълнуваща. Той не се страхува да бъде уязвим. Не се страхува да бъде искрен, нежен, романтичен, тъжен. И в това е силата му – в това, че казва нещата, които мнозина не смеят да изрекат. Понякога с глас, понякога с тишина. Но винаги с усещане.
Концертите му събират не само публика, а сърца – искрени, разтърсващи преживявания, в които сцената и залата дишат в един ритъм. С него. Един с друг. С любовта. Всяка зала, в която пее, сякаш се превръща в храм на емоцията. Без излишна помпозност, без поза – само чисто човешко присъствие. И една усмивка, която топли повече от прожекторите.
През 2024 година Любо пое на мащабно турне – от Плевен до Варна, от Бургас до София. Кулминацията беше на 28 ноември в „Арена 8888 София“ – концерт, който събра хиляди хора и едно сърце на сцената. Публиката не слушаше – тя чувстваше. Всяка нота, всяка дума. А Любо, както винаги, беше там – не над тях, а с тях.
И докато сцената му е дом, телевизията го направи още по-близък. Като част от журито в X Factor, „Гласът на България“, „Като две капки вода“, Любо показа още нещо – че е не само добър изпълнител, но и мъдър ментор. Той не говори, за да блесне, а за да вдъхнови. Носи себе си тихо, но категорично. И затова мнозина го уважават – не заради славата, а заради сърцето.
През 2022 година излезе и автобиографичната му книга „Всичко е имало смисъл“. Не е типична биография, а по-скоро личен дневник, изпълнен с размисли, болка, благодарност. В нея той споделя за пътя – криволичещ, понякога болезнен, но винаги смислен. За изборите, за страховете, за прошката. За това как се живее, когато си решил да си останеш верен на себе си, дори когато светът ти предлага по-лесен път.
Ако трябва да опишем Любо Киров с една дума, тя би била: истински. Без поза, без претенция, без нужда да бъде нещо, което не е. Просто човек, който пее така, както обича. И обича така, както живее – с цялото си сърце. Музиката му остава. Не защото е модерна, а защото е важна. Във време на бързи хитове и краткотрайни емоции, Любо е като глътка въздух – дълбока, чиста и необходима.
Той е артист, който не се стреми да е навсякъде, а точно там, където има нужда от него. Понякога – в колонките на радиото в колата. Друг път – в тишината след труден ден. Или в песен, която ни спасява, без да го знае.
И точно затова го обичаме.
Европейско кино, фотография и Рей Бредбъри. Трите любими теми на Рада. Обича да пътува, но рядко посещава едно и също място два пъти. Фен е на синия цвят и червеното вино… дори и да не е от глухарчета.
