Всички познаваме творческия профил на Дора Габе – една от най-любимите български поетеси на малки и големи. Стиховете ѝ сгряват нашите сърца и всеки вероятно таи в своето по някой от тях.
Но зад това име стои и един обикновен човек, със свои странности и истории. Част от тях ни е разказал Иван Коларов – неин познайник и колега: български поет, сатирик, преводач, етнограф. В своята книга „Смеем се на себе си“ той създава мемоарни карикатури на известни личности – писатели и актьори, за да покаже и тяхната човешка страна, делнична и непозната за масовия читател или зрител, скрита зад образа на великия творец. Сред тях са Елисавета Багряна, Чудомир, Георги Парцалев и др. Нашият поглед обаче ще се спре върху прекрасната поетеса Дора Габе.
Малко известен факт е, че почти всяка сутрин, малко след като се нанася в София и се запознава с Яворов, тя получава букетче теменуги. В мемоарната картина на Коларов тя споделя: „Бях сигурна, че са от Яворов!“.
По-малко известно е и друго – Дора Габе е председател и съосновател на българския ПЕН-център. Общността на поети, есеисти и новелисти е създадена през 1926 г. и съществува и до днес. Габе помага на много нуждаещи се писатели и културни дейци, поради което с обич я наричат „Майка Дора“.
Третата любопитна история е свързана с фотосесия, по време на която Коларов предлага да я снима в профил. Тогава Дора Габе категорично отвръща: „Не обичам профила си!“. Нейното кокетство се дължало на леката гърбавина на носа ѝ.
Поетесата често споделя, че най-важните за нея думи, които я крепят през целия ѝ живот, идват от едно писмо на Яворов. Тя си ги повтаря и превръща в своя житейска цел: „Да остана вярна на себе си!“.
Лора (да, като Лора на Яворов) е студент по българска филология. Голямата ѝ страст е към историите, раждащи се тихомълком и чакащи да бъдат разказани. Вярва, че във всеки от нас дебне поне едно от „седемте чудеса на света“ – писането и танцът са нейните.
