При Принс времето работи по различен начин. Минават години, а усещането е, че той още е тук – в записи, които продължават да излизат и да звучат напълно на място. Песента „With This Tear“ идва точно от такъв момент. Парче от 1991 г., записано в Paisley Park – период, в който всичко при него върви с лекота. „Diamonds and Pearls“ задава посоката, „New Power Generation“ са вече част от картината, а той записва постоянно – идеи, песни, цели албуми.
„With This Tear“ стъпва на много проста конструкция – клавири, бавен ритъм и глас. Нищо в записа не избутва друго на преден план. Вместо това всичко стои подредено така, че да се чува всяка дребна промяна – как влиза фразата, как се задържа, как се отдръпва. Типичен Принс от началото на 90-те: минимални средства, пълен контрол върху динамиката и усещане, че песента се развива отвътре, а не чрез външен ефект.
Както често се случва при него, записът остава извън официалните издания и поема друг път – стига до Селин Дион, която прави своя версия през 1992 г. Двете изпълнения вървят в различни посоки. При нея фокусът е върху гласа, при него – върху настроението.
Точно тук личи и нещо много характерно за Принс – начинът, по който работи сам. Композиция, аранжимент, инструменти – всичко минава през него. Това дава цялост, която трудно се постига в колективен процес. Песента звучи като завършена мисъл, в която няма разсейване.
Излизането на „With This Tear“ съвпада с „A Day 2 Reflect | A Night 2 Remember“ в Paisley Park – събитие, което всяка година събира фенове около датата 21 април. Обиколки, срещи, музика и традиционната церемония със свещи в 16:21 ч. – моментът, който всички свързват с новината през 2016 г. В такъв контекст едно подобно парче тежи повече. Работи като връзка с конкретен период, с конкретно звучене, с конкретен начин на мислене.
Принс винаги е записвал повече, отколкото пуска официално. Работил е бързо, следвал е идеи, без да ги напасва към срокове или пазари. Албумите са били част от картината, не неин край. Сега тази картина се допълва. „With This Tear“ дава още един малък, но ясен поглед към нея. И усещането остава същото – че тази музика продължава да се движи напред.
Василена е завършила българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Обича кучета, японската кухня и източната литература, зелена храна и филмите на Вим Вендерс. Умерена романтичка и отявлен пътешественик.
