Новата звезда на хорър литературата Алексис Хендерсън завладява читателите с мрачния и изкушаващ роман „Къщата на глада“, който излиза и на български език, за да ни повлече в дебрите на трескав сън от власт, страст и мрачни изкушения.
Кървава, хипнотична и пищна в готическата си изящност, „Къщата на глада“ е необикновена история, запращаща ни в редиците на висшето общество, където кръвта има силата да лекува, а любовта – да погуби живота ти.
Историята отвежда към далечния и зловещ Север, където кръвните девици са символ на разкош и поквара. Кръвта им служи за задоволяване на хищническия апетит на благородниците и като лекарство за различните им болести. А Къщата на глада, управлявана от загадъчната графиня Лизавет Батори, грижливо пази тайните си.
„ТЪРСИ СЕ: Кръвна девица с изключителен вкус. Трябва да притежава необичайна склонност към изящните удоволствия в живота. Момичета със слаба воля да не кандидатстват.“
Да станеш кръвна девица за някои е най-големият позор. За двадесетгодишната Марион Шоу обаче това е единствената възможност да се измъкне от живота в лишения и мизерия и да го замени с лукса, който тази позиция обещава в замяна на кръвта ѝ.
За тази цел Марион ще трябва да се подчини изцяло на магнетичната графиня Лизавет, която управлява къщата с твърда ръка и едновременно запленява и събужда страх у подчинените си. Въвлечена в сложна и заплетена игра на котка и мишка, Марион скоро осъзнава, че мрачните коридори на Къщата на глада крият много по-опасни и смъртоносни тайни от това да даваш кръвта си. Младата жена ще трябва бързо да научи правилата на новия си дом, ако иска да оцелее. И капка по капка да плати цената на новия си живот…
Омагьосващ и пленителен, „Къщата на глада“ от Алексис Хендерсън е готически роман, блестящ като скъпоценен камък, който може както да ви омае, така и да ви пореже с опасната си красота. Читателите дълго ще помнят металическия вкус на тази мрачна история със смразяваща атмосфера, пропита с похот и мистика.
Европейско кино, фотография и Рей Бредбъри. Трите любими теми на Рада. Обича да пътува, но рядко посещава едно и също място два пъти. Фен е на синия цвят и червеното вино… дори и да не е от глухарчета.
